Изоставаме от търговия с вредни емисии за милиарди евро

Към момента у нас квоти реално все още не се търгуват, но и желаещите да извършват това няма как да се регистрират в България

Стремежът към опазване на околната среда от замърсяване през последните години все повече влияе на развитието на индустрията във всяка държава, особено в страните от ЕС. Пряк израз на тази тенденция е добре известният протокол от Киото, според който България до 2012 г. трябва да намали изхвърляните в атмосферата емисии на парникови газове с 8% спрямо 1988 г.

Тази цел е лесно постижима, нещо повече – към момента, по експертни данни, количеството вредни емисии у нас е само около 60% от това през базовата 1988 г. Основната причина за този положителен факт, обаче, е не толкова целенасоченият стремеж на държавата и предприятията за намаляване на вредните емисии, а високото им ниво през базовата година. Оттогава насам са затворени не малко индустриални производства, което от само себе си е намалило вредните емисии.

След затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй от 1 януари т.г., вече се налага включването в електроенергийната система на страната на термични централи, работещи с въглища, което увеличава количеството на отделяните вредни емисии. След около две години, когато се предвижда да влязат в действие два 600-мегаватови блока на ТЕЦ Марица Изток 1, количеството въглеродни емисии още ще се повиши, без да има опасност да превиши планираното до 2012 г.

В близко време, много важен е въпросът за утвърждаване от Европейската комисия (ЕК) на Националния план за разпределение на квоти на вредни емисии за 2007 г. и съответния Националния план за периода 2008-2012 г.(вкл.). Крайният срок за утвърждаване на двата плана, за изработването на които отговаря основно Министерството на околната среда и водите (МОСВ), е 28 февруари 2008 г.

Посредством Националния план за разпределение на квоти на вредни емисии, всяка страна от ЕС, на базата на общите допустими емисии на парникови газове за страната и прогнозните емисии от новите инсталации, които ще бъдат пуснати в действие за периода, определя квотите (една квота се равнява на един тон парникови газове) за допустимите емисии за всяка инсталация (предприятие). За България квотите се разпределят между около 150 инсталации (предприятия) от секторите енергетика, металургия, химическа промишленост и т.н., като се има предвид, че годишно в атмосферата се изхвърлят около 60 хил. т вредни газове.

Когато дадено предприятие реши да строи допълнителни инсталации, при работата на които се отделят вредни газове, то може да получи разрешение за това и да му бъдат дадени безплатно допълнителни квоти, само ако докаже, че при новото производство не се отделят повече вредни емисии, отколкото при най-лошото подобно в момента в страната. Що се отнася до самото количество отделяни парникови газове, то може да се измери със съответните уреди или да се изчисли по определен начин.

Ако през годината дадена фирма по една или друга причина произвежда по-малко от предвиденото или поради въвеждането но по-съвременни технологии отделя в атмосферата по-малко въглероден двуокис, тя има възможност за продажба на квоти. Разбира се, има и фирми, които се нуждаят от повече от първоначално заявените и отпуснати им квоти и търсят да ги закупят от други фирми.

Цената на квотите се определя единствено на пазарен принцип. Квоти не могат да се прехвърлят от тази за следващи години, но в рамките на 5-годишния период от 2008-2012 г., могат. Така например, средната цена на квотите за миналата година е била 30 евро за квота (разрешение за изхвърляне в атмосферата на 1 т въглероден двуокис и други парникови емисии). В момента една квота се търгува едва за около 5 евроцента, тъй като тя ще важи само до края на т.г. По тази причина цената й през ноември може да спадне до 1 евроцент, прогнозират запознати. Вече е започнала и търговията с квоти за 2008 г., като цената им към момента е около 20 евро за квота.

Всяка покупка или продажба на квоти за вредни емисии трябва да бъде отразена в съответния регистър на всяка държава от фирмите, участващи в сделката. Информацията след това се изпраща и в регистъра на ЕС, а оттам – в специална регистрационна система на Организацията на обединените нации (ООН).

В края на посочения 5-годишен период (2008-2012 г.) всяка фирма от ЕС, замърсяваща атмосферата, трябва да притежава – собствени или закупени, количество квоти, отговарящо на изхвърлените от нея вредни емисии (което се вижда от регистрите). В случай, че притежава по-малко квоти, дадената фирма трябва да закупи недостигащите й, като за всяка допълнителна квота заплати глоба от 100 евро.

Трябва да се отбележи, че понастоящем законодателството на ЕС не поставя специални изисквания към юридическите субекти, търгуващи с квоти, освен че трябва да се регистрират за такава дейност. На практика, търговията с квоти все повече придобива вид на търговия с ценни книжа (акции).

Не случайно досега по-голямата час от транзакциите с квоти се извършват от енергийни фирми и финансови институции. Например преди няколко седмици стана известно, че подразделения на Газпромбанк и Дойчебанк създават съвместно дружество за търговия с квоти на вредни емисии.

Търговията с квоти на вредни емисии все повече се разраства и във финансово изражение в Европа тя вече се измерва със стотици милиарди евро, коментираха експерти за Investor.bg.

В България обаче този въпрос стои по друг начин. У нас не само че квоти все още не се търгуват, но и желаещите да извършват това няма как да се регистрират, тъй като споменатият Национален регистър не е започнал реално да функционира. Ако българска фирма иска съвсем скоро да започне търговия с квоти, тя би могла да се регистрира като търговец в друга страна от ЕС, поясниха от енергийния бранш, допълвайки, че е време МОСВ да направи необходимото, за да не изостава страната ни в този важен за цялата икономика сектор.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.