Промените в регулациите на заплащането в държавните и общинските предприятия, които на практика „развързаха“ ръста на доходите дори в губещи компании, доведоха до очаквано масово недоволство. Към момента във всички сфери, финансирани с публични средства, работещите протестират за по-високо възнаграждение. Това се казва в анализ на изследователската компания Industry Watch.
Един от негативните ефекти от масовите протести е, че въпросът за размера на доходите в образованието може да спре реформите, насочени към диференциацията им според количеството и качеството на вложения труд, смятат анализаторите.
На фона на решенията за значителни повишения в редица губещи и същевременно монополни предприятия като БДЖ, Топлофикация и Столичния градски транспорт, исканията на учителите не са без основание, но това не отменя нуждата от реформи, насочени към диференциация на заплащането, се казва в анализа.
Недоволството от възможни „несправедливости“ при решенията за премиране на определени учители трябва да се постави в перспектива. Така например диференциация има и в момента - например в зависимост от трудовия стаж. За много млади учители това вероятно също изглежда „несправедливо“ - те не непременно преподават по-лошо от учител с 20 години стаж, а трябва да получат 20-25% по-ниско възнаграждение.
Предложеният модел, при възможните недостатъци, делегира решенията към работещите във всяко училище, отчитат от Industry Watch. Според тях ако се търси подход за по-добро оценяване на индивидуалния принос на учителя, едва ли единна схема за цялата страна би била по-подходяща от възможността всеки да бъде оценен от колегите си.
Анализаторите посочват две алтернативи – или да се направи още по-стръмна диференциация, или тя да се намали, доближавайки действащия принцип „на всички по равно“.
В дългосрочен план има и трета алтернатива - по-нататъшна децентрализация на финансирането и решенията в средното образование. С единния разходен стандарт училищата получават бюджет, базиран на броя на учениците. В рамките на този бюджет би могла да се увеличи свободата за въвеждане на диференцирано заплащане според уменията, труда и резултатите на всеки учител.