За и против петролопровода Бургас-Александруполис

Преди дни парламентът ратифицира споразумението за изграждането на петролопровода Бургас – Александруполис. Малко по-рано това направиха и другите две страни-участнички в проекта – Русия и Гърция, с което се дава практически старт на осъществяването на замисления преди близо 14 години проект. Руският президент Путин дори изрази лично становището си, че петролопроводът трябва да бъде построен възможно по-бързо.

Основните параметри на споразумението предвиждат: петролопроводът Бургас-Александруполис да е с първоначален капацитет 35 млн. тона петрол на година и възможност за увеличаване до 50 млн. тона петрол годишно. Проектът включва петролоналивни терминали в гр. Бургас и гр. Александруполис (Гърция), както и магистрален петролопровод с петролни помпени станции, резервоарни паркове и друга необходима инфраструктура, свързващ споменатите терминали.

Страните оказват съдействие за създаването на “Международна проектна компания” (МПК), която е собственик на петролопровода, като в нея трите субекта са с дялово участие съответно – България и Гърция - по 24,5%, Русия – 51%.

У нас мненията във връзка с необходимостта от петролопровода и параметрите на споразумението – които впрочем предстои да се уточняват, варират от много положителни до крайно отрицателни.

Според анализ на Института за зелена политика независимо от декларацията на страните, че сключват споразумението, водени от „намерението си да създадат сигурен и ефикасен маршрут за пренос на петрол, насочен към повишаване на енергийната сигурност на европейските страни и намаляване на екологичните рискове, свързани с нарастващото натоварване върху традиционните пътища за транспортиране на въглеводородни горива и други енергийни ресурси в региона“, различни текстове показват, че опазването на околната среда е сред последните грижи на подписалите този договор.

В подкрепа на тезата си те посочват, че липсват текстове за защита на Черно море от аварии и инциденти, при които е възможно изтичането на нефт, както и на текстове, ясно указващи разпределението на отговорностите при подобни аварии. Според тях клаузата, в която се говори за „данъчни и неданъчни плащания, такси и компенсации в полза на Република България и Гръцката Република“, не е достатъчно ясна и така могат да се опростят различни плащания за опазване на околната среда (напр. такси за използване на ресурси, глоби, лихви по наказанията и т.н.), особено ако се „изхожда ... от разбирането, че условията за транспортиране по петролопровода трябва да са конкурентоспособни в сравнение с другите маршрути за транспортиране на петрол в региона“, се казва в становището на еколозите.

Нито един от текстовете в споразумението – нито тези, в които конкретно се говори за околната среда, нито останалите, не дава гаранции за опазването на околната среда в България или Гърция, както и на акваторията на Черно море. Напротив, в няколко члена са вписани текстове, които залагат различни по същността и характера си, но при всички случаи значими екологични проблеми, е заключението на еколозите.

Коренно противоположно становище по въпроса обаче има Министерството на регионалното развитие и благоустройството в лицето на зам.-министър Калин Рогачев. В изказвания пред медии той е категоричен, че при строителството и експлоатацията на петролопровода МПК ще съблюдава спазването на най-високите екологични стандарти на ЕС.

Като важни икономически ефекти от изграждането на петролопровода се посочват осигуряването на доставките на петрол за страната и приходите от транзитни такси. Освен това се предвижда участие на български фирми в реализирането на проекта на наша територия, създаване на работни места и не на последно място - възможността за България да ползва участието си в проекта като коз за преговори с други страни. 

Съществуват обаче и мнения, че споразумението за проекта не е достатъчно изгодно за страната ни и интересите на България (включително и във финансовата част) не са достатъчно защитени.

Очаквайте интервю по темата със зам.-министър Калин Рогачев