Има две възможни последствия от евентуалното повишаване на заплатите на заетите в градския транспорт в София - увеличаване на цената на пътуването или увеличаване на трансфера от данъкоплатците (през общината или централния бюджет), коментират от Industry Watch.
Като част от първата алтернатива анализаторите разглеждат свиването на „привилегиите” – т.е. кръгът хора, които пътуват безплатно или с намаление.
Според тях при запазване на собственика и липса на конкуренция в градския транспорт управлението на компанията няма да се подобри, което не води до повишаване на ефективността на предприятието след стачката, а всяко увеличение на разходите, включително за заплати, трябва да бъде финансирано.
Повишаването на цената на пътуването с градския транспорт е един от начините за финансиране на по-високи разходи. Засега обаче няма изготвен (публично-достъпен) план за действие, който да се подкрепя от инициаторите на стачката и който да представя калкулация на необходимото нарастване на цената на билетите и картите.
Повишаването на цената на пътуването с градския транспорт е един от начините за финансиране на по-високи разходи. Засега обаче няма изготвен (публично-достъпен) план за действие, който да се подкрепя от инициаторите на стачката и който да представя калкулация на необходимото нарастване на цената на билетите и картите.
Също така, ако се предлага решение, налагащо допълнителна субсидия от централния или общинския бюджет, то не посочва кои други публични разходи трябва да се свият или кои данъци и с колко трябва да се повишат.
Към момента (за 2007 г.) Столична компания за градски транспорт получава трансфери от общината и централния бюджет на стойност над 71 млн. лв. Това оправдава общия интерес на всички данъкоплатци към исканията на синдикатите.
Заплатите в държавните предприятия, средно погледнато, са по-високи от средните за страната. За 2006 г. те са около 500 лв. на месец при около 355 средно за страната. В някои предприятия – в повечето случаи, с положителен финансов резултат – те достигат границите 700-1300 лв. на месец. В добивната промишленост заплатите са около 900 лв., в ютилити сектора – около 700 лв. Следователно при настоящите условия на пазара на труда те би следвало да успяват да привличат необходимия персонал, включително специалисти, дори при настоящите ограничения върху заплащането, е мнението на Industry Watch.
Заетите служители в столичния градски транспорт работят в предприятие, което се намира извън нормалната за повечето други работодатели конкурентна среда, което прави трудна за измерване тяхната производителност и съответното й сравнение с работната заплата. База за сравнение може да бъде все пак нарастването на заплатите в другите обществени сфери. Към момента заетите в образованието и здравеопазването получават средно около 2 пъти по-ниски доходи от тези в столичния градски транспорт. От гледна точка на пазара на труда и възможностите за реализация, такова или дори по-голямо разминаване дава много ясни стимули на младите хора да не се стремят към професии като учители, лекари или медицински сестри, коментират анализаторите.
Към момента заетостта в държавните и общински предприятия е около 240 хил. души. При нивото на заплащане от края на 2006 г., всяко нарастване на възнагражденията с 10% (във всички предприятия) би довело до по-високи общи разходи с около 190 млн. лв. годишно. При сценарий, в който увеличенията са между 30 и 50% (каквито искания има в БДЖ, топлофикационните дружества, столичния градски транспорт), разходите в обществения сектор биха нараснали с 570 – 950 млн. лв. годишно.
Една от алтернативите, която се пропуска в дебата за държавните заплати, е приватизация на активите на оставащите държавни предприятия (чрез продажби и ликвидации, където е необходимо). Така ценен ресурс, включително човешки, ще бъде насочен към производство на реално обществено необходими услуги, а бремето върху бюджета и данъкоплатците ще бъде съкратено.
Тази алтернатива се пропуска по политически причини – за голяма част от губещите държавни и общински предприятия има политически консенсус, че изпълняват „социални функции”, което означаа отказ от приватизация или ликвидация на губещите дейности. Ето защо всяка допълнителна загуба се превръща в потенциална субсидия от бюджета, т.е. за сметка на данъкоплатците.
Според Industry Watch всеки дълг на такова предприятие може да се разглежда като квази-държавен дълг. Това може да обърне позитивната тенденция от годините след 1997 г. за намаляване на държавния дълг и съответно – да влоши кредитния рейтинг на българското правителство. Анализаторите припомнят, че сред основните причини за макроикономическата криза от 1996 г. беше липсата на финансова дисциплина в държавните предприятия, трупането на „лоши кредити” и опитите впоследствие да се покриват загуби със средства от държавния бюджет.
Днес стачните комитети в дружествата "Столичен електротранспорт" и "Столичен автотранспорт" гласуваха за отмяна на ефективните стачни действия за вторник, но остават в стачна готовност.
Комитетите приемат предложеното за повишение на заплатите с 200 лева, но остават в стачна готовност по другите си искания: обнародване на новата наредба за регулиране на заплатите в държавните предприятия и промените в Закона за корпоративното подоходно облагане.
*Актуализирано към 12:10
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.