Емитентите като „пазители” на вътрешна информация

В поредица от коментарни статии Investor.bg потърси експертно мнение за разяснения по новия Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. И докато досега се постарахме да изясним ограниченията в поведението на получателите на вътрешна информация, тази статия е посветена на предписанията, отнасящи се до пазителите на такава информация – а именно публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа. Тук ще се съсредоточим върху усилията, които компаниите следва да положат за създаването на „равен старт” за участниците на капиталовия пазар, както и регламентираните и допустими отклонения от тези усилия.

Задълженията на емитентите изискват създаването на вътрешна структура (директор за връзка с инвеститорите - ДВИ), която да наблюдава корпоративните събития и да отсява онези от тях, които имат отношение към цените на ценните книжа, издадени от компанията и към момента на тяхното настъпване или узнаването за тях не са разкрити на публиката. Има случаи, когато този директор е служител, доскоро изпълнявал някаква друга длъжност в дружеството и поел новите си отговорности под натиска на обстоятелствата, без да е запознат в детайли с характеристиките на понятието вътрешна информация и с последиците от разкриването или неразкриването й. При действието на новия Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ) има сериозни предпоставки тази длъжност да бъде все по-малко „измислена” и все повече да се насища със съдържание. За това определено ще допринесат и предвидените няколко вида нови състави на нарушения при (не)разкриването на обстоятелства, представляващи вътрешна информация, и сериозните имуществени санкции за констатирането на такива нарушения, които могат да бъдат наложени както на пряко отговорното лице (ДВИ), така и на самата компания и на нейните ръководни служители.

Директорът за връзки с инвеститорите обаче не е в състояние сам да изпълнява изискванията на закона. За успешното справяне със задълженията си той се нуждае от пълното съдействие на управителния орган на дружеството, на неговия главен счетоводител и юрист, както и на останалите ръководни служители.

На първо място, ДВИ следва да си изясни много добре съдържанието на понятието вътрешна информация. Ако си припомним дефиницията от първия коментар от тази поредица, това трябва да бъде конкретна и пряко свързана със съответния емитент информация, която се отнася до съществуващи обстоятелства или събития или до такива, които е разумно да се смята, че ще възникнат, и е достатъчно точна, че да може от нея да се направи извод за ефекта, който оповестяването й би произвело по отношение на цените на издадените от емитента книжа (или техните деривати). Този потенциален ценови ефект също така следва да е съществен. Усилията на ДВИ могат да бъдат подкрепени от примерното изброяване на обстоятелства, които имат характер на вътрешна информация, съдържащо се в Приложение №9 към Наредба №2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа.

Този списък обаче колкото помага, толкова и вреди, тъй като изброяването в него е съвсем неизчерпателно, не отчита спецификите на дейността на отделните емитенти и по никакъв начин не предлага защита за компанията в случай на неразкриване на обстоятелство, което не е включено в него, но отговаря на определението за вътрешна информация, изложено по-горе. Ето защо ДВИ трябва да се погрижи да разясни съдържанието на понятието на всички ръководни служители на компанията и периодично да проверява доколко ефективен е информационният поток между него и тези лица във връзка със следенето на чувствителните за цената на ценните книжа обстоятелства. Необходимо е и безусловното съдействие в тези усилия на мениджмънта на компанията, както и ниво на прозрачност на вземане на управленските решения, което поне да включва незабавното им разкриване на ДВИ.

Необходими са особено ефективни мерки по отношение на скоростта, с която информацията за корпоративните събития достига до ДВИ. Докато доскоро Наредба №2 предвиждаше много либерални срокове за уведомяване за повечето обстоятелства, а именно (когато те подлежаха на вписване в търговския регистър): „до края на работния ден, следващ деня на узнаване за вписването, но не по-късно от три работни дни от вписването”, сега тази възможност отпадна и емитентите следва да уведомяват за съответните обстоятелства „незабавно, но не по-късно от края на работния ден, следващ деня на вземане на решението или узнаване на съответното обстоятелство”. Под „узнаване” се има предвид не узнаването от ДВИ, а „узнаването” от компанията изобщо – например, приемането на съответното формално съобщение (призовка, нотариална покана) от служител на дружеството или лице, намиращо се на неговия адрес на управление, получаване на препис от искова молба, заведена срещу дружеството, и други. Тази разпоредба не позволява „игра с датите” на заседанията на съответния управителен орган на публичното дружество, вземащ решение относно подлежащо на разкриване обстоятелство, която до скоро беше повече от възможна, широко практикувана, и внасяше елемент на фиктивност в корпоративния живот и процеса на вземане на решения в дружествата.

Лицата, натоварени да следят и докладват за настъпването на важни корпоративни събития, следва да имат предвид, че практиката на надзорните органи в международен план изисква да се съобщават и обстоятелства, които свидетелстват дори и за потенциалното настъпване на някои събития (например сливане на компанията с друга), макар и настъпването на тези събития все още да не е 100% сигурно. Аргументите, възприети от компетентните органи в такава ситуация, са, че сливането или вливането с друга компания е събитие от такова голямо значение за едно дружество от средна големина, че изискванията към разкриване на информация във връзка с подобно събитие следва да бъдат още по-високи (т.е., информация да бъде разкрита на по-ранен стадий).

Това означава, че за дружеството може да възникне задължение да разкрие информация относно сливането или вливането още преди постигането на съгласие между участниците относно определящите елементи на сделката (цена, структура на сделката и други). Трудността идва от факта, че при съмнение дружеството трябва само да прецени дали е назрял моментът на разкриване на дадена информация, или да поеме риска от евентуалните негативни последици от неразкриването (административни санкции и граждански искове за вреди или пропуснати ползи от акционери). Новият закон предлага на колебаещите се „временна закрила” от претенции и наказания. Нейното прилагане също отчасти се крепи на субективни критерии. Така член 13 на ЗПЗФИ предвижда възможност за емитента да отложи разкриването на вътрешна информация, ако то може да засегне негови законни интереси. Примерното изброяване на случаите, в които може да се стигне до засягане на законни интереси на емитента, се съдържа в алинея втора на същия член (например неприключили преговори, когато оповестяването им може да повлияе на техния ход или резултат; действия, предприети с цел финансово оздравяване на емитента, ако разкриването им може да осуети техния ефект и др.).

Независимо от конкретната причина за отлагане на разкриването, съществуват четири неизменни условия за неговата законосъобразност. (А) На първо място отлагането не трябва да е от естество да въвежда инвеститорите в заблуждение. В този смисъл публикуването на изявления, отричащи предстоящо сливане на дадена компания, когато в действителност се водят преговори, представлява въвеждане на инвеститорите в заблуда. Макар изходът от преговорите все още да е неясен, публикуването на опровержение не се вписва в представите за пазарно поведение „по правилата”. (Б) Отлагането винаги трябва да бъде за определен (от компетентния дружествен орган) срок, след изтичането на който разкриването трябва да се състои по общия ред. (В) През времетраенето на този срок емитентът е длъжен да съхрани поверителността на информацията. Докато трае забраната информацията може да бъде разкривана на трети лица (извън членовете на компетентния дружествен орган, ДВИ и пряко участвалия във възникването/установяването на съответното обстоятелство служител или консултант на компанията) само при обичайното упражняване на тяхната служба, професия или задължения и то ако тези лица са обвързани от задължение за конфиденциалност (например при отношенията адвокат - клиент), произтичащо от закон, подзаконов нормативен акт, устав или договор. В тази връзка може би е добре практика абсолютно всеки трудов или граждански договор с лицата, работещи за дадена публична компания, да съдържа клауза за конфиденциалност, както и санкция за нарушаването й. (Г) Комисията трябва да бъде уведомена писмено за факта на отлагането на срока, за причините, които налагат отлагането, срока, в който информацията ще бъде й предоставена, както и предприетите мерки за запазване поверителността на информацията.

Възниква въпросът трябва ли всъщност в това уведомление емитентът да посочи информацията, чието разкриване се отлага по установения ред? Това не е посочено в закона и следователно за емитента не би трябвало да съществува такова задължение, още повече че противното би увеличило риска от нарушаване на изискването за поверителност на информацията през периода до разкриването. Вероятно все пак Комисията в практиката си ще изисква в уведомлението да бъде дадена някаква индикация относно характера на информацията, за чието отлагане се уведомява, тъй като в противен случай не би могла да контролира дали отлагането е извършено законосъобразно.

В случай че преди изтичането на определения в уведомлението срок информацията стане достояние на трето лице, необвързано от задължение за конфиденциалност, дружеството губи правото си да отлага разкриването на публиката и следва да го направи едновременно с разкриването на третото лице, ако разкриването е съзнателно или незабавно след това, ако е несъзнателно.

Изводът, който се налага е, че при колебание дали дадено обстоятелство се е превърнало в подлежащо на разкриване по силата на закона (например дали дадени преговори са достатъчно напреднали, за да се разкрие информация за тях), дружеството би могло да определи срок, след изтичането на който разкриването на информация няма да навреди на преговорите (ако такава вероятност съществува) и да уведоми Комисията за отлагане разкриването на важна за цената на ценните книжа информация.

Съкратените срокове и засиленият контрол по разкриването на информация от емитентите съвпадат с пускането в експлоатация на създадената от Комисия за финансов надзор, „БФБ - София” АД и „Централен депозитар” АД интегрирана система за разкриване на информация „ЕКСТРИ”. Макар нейното разработване да е станало при действието на отменените разпоредби за вътрешна информация в ЗППЦК, надяваме се, че системата ще може да отговори на усложнените изисквания на ЗПЗФИ и на неговия понятиен апарат.

В случай на липса на подходящ формуляр, одобрен от Комисията, или клетка, необходима за адекватно разкриване на информация чрез ЕКСТРИ или под формата на електронен документ (съгласно изискването на чл.43, ал.4 на Наредба №2), дружествата все пак са длъжни да спазят разпоредбите на ЗПЗФИ и да уведомят Комисията за „невписващото се във формулярите” обстоятелство, тъй като законът е акт с по-висша юридическа сила от наредбата и отговорността за неговото спазване е на дружеството и компетентните му органи. Именно това прави и ролята на компетентния ДВИ важна за всяко публично дружество, осъществяващо дейността си при новите изисквания.

Тази статия е написана от Адвокатско дружество “Точева и Мандажиева” по поръчка на Investor.bg и има характер на анализ. Тя не претендира за изчерпателност и не може да бъде разглеждана като индивидуална правна консултация, отчитаща спецификите на конкретната ситуация и участници. Въпреки усилията на дружеството да предоставя точна и актуална информация, не съществува гаранция, че тя ще остане такава и след датата, на която статията е написана.

Още по темата:

Вътрешна информация и манипулация – какво ще се промени след 1 януари?