Този капитал си е мой!

Заглавието на тази статия олицетворява един от основните лозунги, които споделят огромна част от българските предприемачи. Води ли такъв лозунг до светли бизнес бъднини? По-вероятно не!

Този лозунг ни напомня за риторичния въпрос: Кое е по-добре – да си 50% собственик на нещо или 100% собственик на нищо?

В по-голямата част от случаите, а ние ще говорим само за тях, едно предприятие се създава със строго рационална цел – да ни храни и да увеличава богатството ни. Много е хубаво нещото, с което се занимаваме професионално, също да ни доставя и удоволствие, но е пагубно, ако удоволствието от работата ни стане цел. Тогава работата ще престане да ни храни.

Създали сте един бизнес и сте го отгледали като малко дете, докато си стъпи на краката. Преживели сте много емоции и лишения, но конкуренцията със сигурност няма да се впечатли от това, а напротив, ще използва всяка ваша слабост да завземе от вашата територия и да печели повече, защото това е нейната единствена цел. Емоциите са оставени за след 18:00 часа.

За да могат да се развиват, т.е. да съществуват, фирмите се нуждаят от инвестиции – в сгради, машини, персонал, канали за дистрибуция, реклама и т.н. Всичко това струва пари. Можете да вземете от приятели – 10-20-50 хиляди лева, а когато ви потрябва един милион – от банка? А какво ще заложите? Вече ипотекираната си къща или 5-годишния си автомобил? А как ще покривате лихвите след това, а главницата?

Все пак имате един изход – срещу част от собствеността върху вашата компания да привлечете външен инвеститор, който да влее необходимите свежи пари, за да разширите бизнеса и да увеличите стойността му многократно или, в по-лошия случай, просто да догоните конкуренцията, за да не ви изхвърлят от пазара.

Правилната инвестиция в правилното време води до относително многократно увеличение на стойността на вашия дял в компанията. Ако до една година очаквате стойността на вашето ЕООД да бъде 100 единици, без да допускате външен инвеститор (т.е. растеж на собствени мускули), но имате и възможността срещу 50% от капитала да привлечете нужните инвестиции отвън, така че стойността на фирмата след 1 година да е 500 единици, то в двата случая след 1 г. вашият дял от компанията ще струва съответно 100% от 100 ед. = 100 ед. или 50% от 500 ед. = 250 ед. Очевидно вторият вариант е много по-изгоден за вас.

Допълнителните плюсове от такава инвестиция са, че тя няма срок за връщане, върху нея не текат лихви, които иначе ви стопяват работния капитал, и нещо повече – вече имате партньор, който също колкото вас е заинтересован нещата да вървят в правилната посока и с правилното темпо, който внася във фирмата своя опит и научени житейски уроци, който е спирачка за вашите лоши идеи и подкрепа за добрите такива.

Колкото и да вярвате и да се надявате, че сте намерили вярната мотивация за вашия наемен персонал, трябва да имате предвид, че никой няма да работи така добре за просперитета на вашата фирма, както този, който е вложил пари в нея. Никоя друга мотивация не е толкова добра.

Има много видове инвеститори, които търсят добри компании, в които да вложат парите си. Те се различават по това в кой етап от развитието на фирмата и каква сума са склонни да инвестират. Някои търсят мажоритарен дял и по-стриктен контрол върху дейностите на дружеството, други – миноритарно участие, като не са тясно обвързани с оперативното управление на предприятието. Трети се фокусират само върху определени индустрии, където имат познания и опит. Четвърти се специализират във финансиране на окрупнявания и консолидации и т.н.

При всички случаи обаче в избора си на цел за инвестиране основен фактор е качеството и уменията на управленския екип. Това е така, защото бизнесът на инвеститорите е да инвестират, а не да управляват бизнесите, в които влагат пари. Те по всякакъв начин може да подпомагат и контролират предприятието, но практически никога не целят изземване на оперативното управление. Последното би могло да бъде цел на ваш конкурент, евентуално подкрепен от външен финансов инвеститор, който иска да ви купи.

Практически всеки инвеститор, потенциален ваш партньор, никога няма да инвестира във ваш проект или идея, ако и вие самите не възнамерявате да го направите в значителна степен, защото в бизнеса единствената мотивация е финансова и никой не е склонен с лека ръка да губи пари. По този начин инвеститорът си гарантира, че вие винаги ще влагате максимални усилия за успеха на начинанието. В повечето случаи такъв инвеститор ще упражнява само контролни функции, докато оперативното управление ще остави на вас, като специалист в областта.

Отказването от партньор, който носи инвестиции, ноу-хау и управленски опит, от страх от загуба на контрол, обрича фирмата ви да остане недоразвита до момента, в който изцяло ще изгуби сили да се бори с конкуренцията и ще изчезне. При днешното развитие, динамика и глобализация на пазарите, със светкавичен обмен на информация и технологии, основните конкурентни предимства са ниска цена, наличност и качество на стоките. Всичко това предполага по-голям мащаб на дейността, гъвкавост и бързина на реакцията. А това струва пари и опит и клиентите не са склонни да ви чакат докато се сдобиете и с двете по „естествен“ начин.

Друго основно предимство на партнирането с някого е споделянето на риска от дейността. Да разгледаме две различни хипотези: 1. имате заработени и спестени 200 000 лв, които влагате изцяло в развитието на нов бизнес в сферата на услугите; 2. заедно с партньор инвестирате по 100 000 лв. в същия този бизнес, така на вас ви остават 100 000 лв. по сметка за „черни дни“.

След една година на пазара навлиза голяма международна компания, която започва да предлага същите услуги, използвайки световно наложената си марка, на драстично по-ниски цени. Вашата фирма фалира. В първия случай губите всичко, което притежавате, докато във втория – само половината, което ви дава шанс на втори опит в друг бизнес или изобщо по друг начин да изхарчите тези пари, но не и просто да ги изгубите.

Такива неща се случат в реалността и затова трябва да гледате на потенциален ваш партньор не само на някого, с когото ще трябва да делите печалбите, но и такъв, който ще поеме и същата пропорция от загубите.

В допълнение на споделянето на риска споделянето на финансирането на вашите идеи би ви позволило да реализирате не една, а няколко от тях – вместо да инвестирате собствените 200 000 лв. само в един проект, можете да инвестирате по 67 000 лв. в три различни проекта, като за всеки един от тях да имате партньор, който да финансира оставащата част, а и да помага в развитието на бизнеса. Така вместо да си поставяте главата в торбата, като залагате на само един рисков проект, бихте могли да разпределите риска между няколко проекта, като вероятността поне един да потръгне е много по-голяма, отколкото ако инвестирате в само един. Съответно потенциалните приходи, когато сте инвестирали в няколко проекта, са значително по-големи, отколкото ако се ограничите до един.

Все пак не всеки инвеститор е подходящ за вас и рядко партньорство на всяка цена е добра идея. Както инвеститорът търси предприятие с добър пазарен потенциал, но и с качествени управители, така и вие трябва да изберете инвеститора, с когото ще говорите на „един език“.

В заключение, следвайки лозунга „Този капитал си е мой”, има опасност да постигнете следното:

• Ограничен растеж;

• Невъзможност за развитие на бизнеса – технологично, продуктово, маркетингово – с темпото на конкуренцията;

• Лишаване от екип с разнообразни знания, умения и контакти, който наистина е загрижен за успеха на бизнеса, тъй като е вложил пари в него;

• Поемате целия риск от неуспех на предприятието;

• Лишавате се от възможността да развиете повече бизнеси наведнъж, с което да разпределите риска в различни индустрии, например, като по този начин го минимизирате, а успоредно с това максимизирате приходите си;

• В рамките на няколко години губите бизнеса – нещо, което ако сега е вярно, след една година ще е още по-вярно.
  
  Материалът е изготвен по поръчка на Investor.bg