Имало едно време три мобилни оператора

Имало едно време една бедна държава в покрайнините на Стария континент, в която три телекома воювали за надмощие на пазара на мобилни услуги.

В началото бил само един, който се възползвал от монополното си положение и налагал високи цени. Тогава притежателите на мобилен телефон били само от по-горните класи и било признак за статус в обществото.

Изкуствено, казвали някой, се забавяло пускането на втори оператор поради „неизвестни“ причини. Но все пак, след доста години, дошъл и Вторият, като довел със себе си надежда за хората, че ще могат да говорят повече и за по-малко пари. И наистина станало така, услугите станали по-достъпни и все повече потребители използвали мобилни телефони но...

Но в крайна сметка нито говорели много, нито евтино... Все още говорели малко и плащали по-малко за малкото, което получавали. Въпреки новите цени и безкрайните промоции цените на двата оператора, незнайно защо, оставали на едно равнище. По широкия свят се говорело за картелизъм, че се и преследвал от закона, но не и в малката бедна страна.

И ето че дошла и нова надежда - Третият оператор, макар и след дълги съдебни обжалвания. Конкуренцията станала по-сериозна и цените сякаш най-сетне значително намалявали, но... оглеждайки се дори в съседни страни (където при такса от 3 евро се получават безплатни минути на месец в мрежата на оператора), бедният потребител оставал все още недоволен, „незнайно“ защо.

Каквото направел единият, го предлагал и вторият, следван от третият, но винаги имало някакви условия, написани с дребен шрифт и минаващи твърде бързо по екрана, за да бъдат прочетени.

И ето че Първият обявил, че пуска разговори за 1 стотинка в някаква нова мрежа, която хем е към тяхната, хем не е. Като се загледал потребителят, разбрал че е 1 стотинка, но само първите 500 минути, и че трябвало да плаща значително повече към другите, които не били в „тази млада“ мрежа, пък дори и към мрежата на същия оператор, но над 26-годишна възраст.

Следващият - и той предложил 500 безплатни минути към своята мрежа, пак на същата цена, че и SMS-и давал. Казвал дори, че имал 500 хил. абоната в мрежата. Потребителят изпаднал в дълбок размисъл относно познатите си в „нея“ мрежа...

Третият, да не остане назад, и той дал 500 минути, пак за толкова пари, но пък само към 10 номера и пак в конкретната мрежа. Нова дилема за бедния клиент – хубаво, имал 10 приятели, ама те не всички били в „онази“ мрежа...

И така продължавало – нови промоции, нови реклами, нови лъскави офиси... и едни от най-високите цени на Стария континент. Разбира се, имало и множество комисии – за защита на конкуренцията, за защита на потребителя, за регулиране на съобщенията, както и много закони, които не се прилагали.

Всяка прилика с действителни субекти и събития е случайна и плод на вашето въображение.