Северна Македония направи трудна крачка към ЕС. Снимка: EPA/GEORGI LICOVSKI
По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
Политическата обстановка в страната навлиза във фаза, в която или може да бъде разрешена, поне временно, или да навлезе в по-остра фаза, предшествайки поредните предсрочни избори. През миналата седмица президентът Румен Радев връчи мандат на втората по численост парламентарна фракция – ГЕРБ-СДС, която веднага върна проучвателния мандат. Държавният глава проведе и безпрецедентни нови консултации в петък с всички парламентарно представени партии, за да проучи какви са техните визии за излизане от кризата. Очаквано четирите партии, които участваха в сформирането на досегашното правителство, бяха по-сдържани в оптимизма си, а останалите три фракции призоваха за провеждане на предсрочни избори възможно най-бързо. От "Демократична България" и БСП вече обявиха, че ако получат третия мандат, ще предложат премиерския пост на "Продължаваме промяната", а и очакват формацията да има водеща роля. От "Има такъв народ" също заявиха готовност да преговорят за участие в нов кабинет в четиристранен формат, но при условие, че Кирил Петков и Асен Василев не участват в него.
В събота пък ръководството и депутатите от парламентарната група на "Продължаваме промяната" обсъдиха на изнесено заседание в планински курорт възможностите за съставяне на правителство. Обсъждали са се бъдещите действия при покана за реализиране на третия мандат. През седмицата вече беше лансирано името на бившия председател на Народното събрание Никола Минчев като евентуален премиер. В свое интервю за БНТ Минчев поясни, че е рано да се обсъжда тази тема, но ако бъде предложен за премиер, той „Няма да избяга от тази отговорност“.
Предстои президентът да обяви решението си коя парламентарна група ще получи последния шанс да сформира правителство. Това трябва да се случи до 11 часа на 21 юли. От президентската институция обявиха в неделя все пак, че третият проучвателен мандат ще бъде връчен на "БСП за България".
Икономическият растеж на България през 2022 година ще бъде в рамките на 2,8%, сочат последните изчисления на Европейската комисия (ЕК). В своята лятна прогноза за развитието на общността от Брюксел отбелязват, че през тази година повишението на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще се ускори с 0,7 пр. пункта спрямо пролетните предвиждания. Но през 2023 година ще има забавяне до 2,3%, което е с 0,8 пр. пункта под предишните предвиждания. От ЕК обясняват своите по-добри очаквания за настоящата година със силното възстановяване на икономиката през първото тримесечие на годината. Но влошаването на външната среда, затегнатите условия за кредитиране и бавното нарастване на реалните заплати допринасят за ревизията в посока надолу на прогнозата за 2023 година.
А картата на България, която показва разпространението на Covid пандемията видимо променяше всеки ден цвета си. Над хиляда инфектирани на ден стана обичайна цифра, в средата на седмицата властите заговориха за въвеждане на нови мерки, но бързо решиха, че всъщност няма страшно. Даже свикаха брифинг в Министерския съвет, за да успокоят хората, които не са особено притеснени. Маските в болничните заведения обаче ще станат задължителни, каза доц. Ангел Кунчев.
София първа премина в червената зона, а Министерският съвет прие актуализиран Национален оперативен план за справяне с COVID пандемията. В документа са определени общо 5 етапа, като за всеки са разписани противоепидемичните мерки, които да бъдат въвеждани на областно или национално ниво.
НСИ отчете близо 17 процента годишна инфлация за юни. Това показва ускорение от 1,3 пр.п. спрямо данните за май. На месечна база повишението на цените през юни е в размер на 0,9%, което сочи леко забавяне спрямо ръста от 1,2% през предишния месец. Средногодишната инфлация за периода юли 2021 г. - юни 2022 г. спрямо периода юли 2020 - юни 2021 г. е 9,3%. В последния доклад на ЕЦБ за нивото на конвергенция на страните извън еврозоната се посочва, че огромният проблем за влизането на България в еврозоната остава инфлацията и донякъде дефицитът. Според ЕЦБ ценовите равнища ще останат високи в дългосрочен план.
инфлацията
В последните си прогнози за икономиката на България от тази седмица БНБ посочи, че очаква инфлацията до края на годината да достигне 14,7% спрямо очакваните през март 9,6%. Основна причина за това са очакваното понижаване на цените на енергийните суровини на международните пазари и значителното забавяне на темповете на нарастване на международните цени на храните. Прогнозата на министерство на финансите пък е инфлацията в края на 2022 г. да достигне 11,6 на сто, като водещ "принос" за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 23,9 на сто на годишна база през декември. Според данните на НСИ през юни 2022 г. спрямо предходния месец цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки са се понижили с 0,1%. Намаление има и при облеклата и обувките – с 0,2%. Всички други категории обаче отчитат повишение. Най-високо е увеличението на цените при транспорта – с 4,2%, следвани от категорията „Ресторанти и хотели“ с 2,6% и „Жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома“ с 1,6%.
Най-голямата сделка в историята на банковия сектор у нас вече е факт - след като през ноември миналата година белгийската KBC, която притежава Обединена българска банка, обяви, че планира да придобие Райфайзенбанк, на 7 юли сделката беше финализирана. Срещу сумата 1,01 млрд. евро австрийската Raiffeisen Bank се разделя със създаденото си през 1994 г. поделение в страната, което ще бъде преименувано на името на новия си собственик. Това обаче е само временно, тъй като от самото начало оповестеният план е сливане с ОББ и запазване на силния местен бранд на KBC, стана ясно от пресконференция.
През седмицата на продължило едва 5 минути заседание Комисията за енергийно и водно регулиране реши – природният газ поскъпва с 32% със задна дата от 1 юли. В следващите месеци КЕВР ще трябва да реши и дали да повиши цената на парното от новия отоплителен сезон заради това поредно поскъпване на газта. Ден по-късно в парламента се разгоря четиричасов спор, по време на който бяха създадени и две временни комисии – за разследване на цените, на които „Нефтохим“ изкупува петрол, и за проучване на изграждането на газопровода "Балкански поток". Депутатите се скараха за това дали и откъде се появи един лев допълнително в цената на литър гориво.
Държавата ще обедини двете си жп дружества в една голяма компания. Тя ще се казва "Национална компания Български държавни железници" и в нея ще се влеят сега съществуващите "БДЖ-Пътнически превози" и "БДЖ-Товарни превози". Идеята на новото дружество е да оптимизира бизнес и оперативните процеси. С преструктурирането се променя структурата и броя на администрацията в обединената компания, което да намали разходите.
Комисията за енергийно и водно регулиране сертифицира междусистемната газова връзка с Гърция, чието изграждане официално бе отбелязано на 7 юли. Така остават само още няколко административни процедури преди проектът да влезе в търговска експлоатация и България да може да използва пълния капацитет на трасето. Чака се например издаването на акт 16, а и не всички подписи на държавни институции са налични. "Този проект се реализира благодарение на политическата воля, която имаше през последните месеци", заяви шефът на КЕВР Станислав Тодоров. Очаква се физическите доставки на газ да започнат още през август или най-късно от септември. Но една по-лоша политическа обстановка в следващите седмици може да забави процесите.
Прагът за регистрация по ДДС ще се увеличи от 50 на 100 хил. лв. Промяната в ресорния закон мина и на второ четене в бюджетна комисия в парламента. Тя беше подкрепена от всички депутати, а за да влезе окончателно в сила, трябва да бъде гласувана и в пленарната зала. Промяната влиза в сила от 1 януари 2023 г., или - ако се забави отговорът на ЕК за въвеждането й - от 1-во число на месеца, следващ месеца, в който страната получи зелена светлина.