България може да се превърне в централна локация за фармацевтично производство на бъдещето поради ред конкурентни предимства. Това е основен извод в публикацията „Фармацевтичната индустрия в България", изготвена от Института за икономическа политика (ИИП).
На фона на амбициите на ЕС за предефиниране на веригите на доставки и евентуални релокации на производства, касаещи сигурността и конкурентоспособността на съюза, процеси изпъкват и силните страни на България като локация за производство на лекарствени вещества и продукти, посочва се в доклади.
Конкурентни предимства
Със своята относителната близост до големите европейски пазари спрямо някои отдалечени локации страната предлага алтернатива за по-бърза реакция при глобални сътресения във веригите на доставки. Наред с това транспортирането на продукцията от локации в континентална Европа би намалило значително въглеродния отпечатък на големите фармацевтични компании – все по-важен аспект за пазарната оценка на фирмите и за потребителското поведение в Западна Европа.
Членството на страната в Европейския съюз (ЕС), прилагането на европейското законодателство и синхронизираните регулаторни изисквания допринасят за повишаването на прозрачността във веригите на доставки. Именно липсата на прозрачност в бизнес практиките на доставчиците и поддоставчиците в трети страни често се посочва като един от значителните рискове за фармацевтичните компании поради пропуски, както в контрола на качеството при производство, съхранение или доставките, така и в сфери, свързани със сигурността на данните, стабилност на местните партньори, нелоялни трудови практики, екологични аспекти от дейността и др., отбелязва се в анализа.
Друга силна страна на България в сравнителен план са стабилните във времето равнища на данъчно облагане (10% плосък корпоративен данък, 10% плосък подоходен данък, 5% данък върху дивидентите), фиксираният обменен курс към еврото и плановете за въвеждане на еврото през 2024 г. От макроикономическа гледна точка освен най-ниските нива на публичен дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) в ЕС, Бълагрия привлича внимание и с потенциала за увеличаване на нейното присъствие в европейските вериги на доставки.
През последното десетилетие българската икономика показва характеристики на устойчива експортна ориентираност, която макар и да е по-малка в сравнение с икономики с доказан експортен капацитет и значителна степен на обвързаност с европейската (и в частност с германската) икономика, тя предполага наличието на нереализиран потенциал за развитие като дестинация за производства и услуги, насочени към пазарите в Западна Европа. Предпоставка за такъв тип релокация представлява също така и нарастващият дял на високотехнологичния износ като процент от износа на промишлени стоки – от 7,8% през 2011 г. до 10,3% при през 2018 г.
Друго предимство са все още по-ниските разходи за труд. Въпреки нарастващите разходи за възнаграждения по данни на Евростат разходите за труд в преработващата промишлеността в България са близо седем пъти по-ниски от тези в държави като Германия, като по този показател България предлага сравними условия с тези в Китай – един от основните търговски партньори на ЕС в областта на фармацията.
„Проучването показва новите тенденции във фармацевтичната индустрия от глобална и европейска гледна точка, както и възможности за сектора в България предвид процесите на преместване на производството и реорганизация на веригите за доставки“, коментира Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Институт за икономическа политика (ИИП) и ръководител на авторския екип на публикацията.
Според него силните страни на България като място за фармацевтично производство на бъдещето включват ниски данъчни ставки, липса на валутен риск поради връзката с еврото, както и планове за въвеждането му и конкурентни разходи за труд.
Георгиев оценява перспективите пред фармацевтичната индустрия в България като много добри. Той посочи, че износът на фармацевтични продукти се е увеличил с 31% през последните няколко години, българската фармацевтична индустрия има силен международен фокус и курсът на растеж може да бъде продължен. Клиничните изследвания в България са добре развити, България е на 20-о място в света по брой проведени клинични изпитвания и на 15-о по брой участници. Друго предимство на местоположението е големият брой студенти от специалност фармация, като България е на 10-то място в ЕС.