Депозитите на българите: ръст при големите, спад при малките

Реалната картина или какво наистина показват данните?

Анализът на икономистите показва, че депозитите не растат реално, а номинално. Освен това увеличението се наблюдава основно при т. нар. големи депозити – това са влоговете от по-горен клас в статистиката на БНБ, които са за значително по-големи суми - между 500 хил. лв. и 1 млн. лв. Малките депозити в размер до 5000 лв., които са и по-масови, значително намаляват.

При разглеждането на данните трябва да се вземе предвид и тази особеност, че показателят за влоговете на домакинствата на БНБ включва и тези на фирмите, които ги обслужват, а ако се премахнат тези организации, сумата значително ще се свие.

Един по-внимателен прочит на статистиката показва още нещо - темпът на растеж на спестяванията на домакинствата вече се забавя.

През януари 2021 г. депозитите на тази група са били 61,612 млрд. лв. и са отбелязали годишен ръст от 10,5 на сто. През февруари сумата е стигнала 62,460 млрд. лв. и е нараснала с 11,3% за година. Най-голямото повишение през миналата година е отчетено именно през март, когато сумата вече е била 62,852 млрд. лв. или с 12 на сто повече спрямо същия месец на 2020 г.

Оттук насетне темпът на растеж е започнал да се забавя. През април миналата година той е бил 11,9 на сто на годишна база, а общата сума е достигнала 63,465 млрд. лв. През следващите два месеца темпът на растеж е останал без промяна до ниво от 11,6%, а депозитите вече са били над 63 млрд. лв.

В края на юли влоговете са се увеличили до 63,904 млрд. лв. (11,2% годишен ръст), докато през август те вече са минали границата от 64 млрд. лв. През осмия месец обаче темпът на растеж вече е паднал под 11 на сто до 10,9%. През септември увеличението е било същото, а през октомври то се е свило с 10,4% на годишна база до сума от над 65 млрд. лв.

Освен че темпът на растеж е бил номинален, то той вече се е забавил. Може ли тогава да се каже, че през тази година потреблението ще се увеличи и депозитите ще се свият? Икономистите правят различни прогнози за 2022 г.

Какво ще стане през настоящата година?

„Ще продължим да спестяваме, но темпът ще се забави, защото виждаме, че първият стрес от COVID-19 отмина“, смята Тошев. Според него отложеното потребление на някои хора ще се осъществи сега, когато те се върнат на пазара и започнат да потребяват. Друг фактор за растежа би могъл да бъде страхът от инфлацията. „Има страх, че задържайки парите си, тя изяжда част от тяхната стойност“, посочи Тошев, според когото 2022 г. ще е година на голямо потребление.

Дацов сподели подобно мнение, като посочи, че очаква нарастването на депозитите в реален размер на се ограничи. Причина за това ще е инфлацията, която ще продължи да се ускорява и допълнително ще свие малките депозити, понеже покачването на цените ограничава възможността на хората с ниски доходи да спестяват. „Депозитите стават все по-непривлекателни, въпрос на обеми е“, смята експертът. По думите му инфлацията ще продължи, което означава

Според Румен Гълъбинов трябва да се проследи какво ще е потреблението през настоящата година. „Всичко ще зависи от това дали потреблението ще се качи, дали пазарът на имоти ще продължи възходящия си тренд, особено София, която е определяща, дали сега увеличените цени няма да продължат проинфлационно да влияят на този процес“, посочи Гълъбинов. Ако цените на енергията се успокоят през зимния период, то тогава индексът на потребителските цени също ще се стабилизира. „Обнадежден съм 2022 г. да бъде година на чувствително възстановяване или продължаване на възстановяването на един по-ускорен етап“, каза икономистът, но посочи, че има редица фактори, като здравната картина и геополитическото напрежение.

Вълков посочи, че дори темпът на растеж да се забави, то спестяванията ще останат на високи нива през 2022 г. Това няма да е гаранция, че потреблението ще се увеличи.

„Пандемията сякаш не е съществено променена, вярно, че се чуват нагласи за възприемането й като сезонен грип, някои страни вдигат ограниченията, за да стимулират и възстановят икономиката си. Това не мога да видя в български условия кога ще се случи“, коментира Вълков, който посочи ниския дял на ваксинирани като една от причините.