Какво, ако не въглища, газ и ядрена енергетика?

От друга страна, малките модулни реактори също са обещаващи, но едва ли технологията ще стане масова преди края на това десетилетие.

А картината става все по-сложна, защото не сме сами в плановете за развитие на ядрената енергетика - Румъния смята да го направи, Турция вече строи първата си АЕЦ и въпросът днес е, ако решим да изградим нови реактори, къде ще реализираме енергията от тях? Може би има смисъл само като заместващи мощности, защото освен въглищните централи и жизненият път на V и VІ блок в АЕЦ "Козлодуй" е на изчерпване.

На фона на скъпата електроенергия днес популистки се появяват коментари, че ако беше изградена АЕЦ "Белене", сега щеше да играе съществена роля на пазара. Но дали е рентабилно изграждането на ядрена мощност, придружено с всичките рискове, да работи години на загуба, за да натрупа печалба за период от едва няколко месеца?

По оценки на експерти преди години цената на енергията от АЕЦ "Белене" би била поне 80 евро за мегаватчас. Средната цена за септември на Българската независима енергийна борса достигна малко над 244 лева за мегаватчас, но само няколко месеца преди това беше под 150 лева за мегаватчас.

И вълкът сит, и агнето цяло

Улавянето на въглеродния диоксид изглежда като възможност въглищните мощности да продължат да работят и така и екоцелите да бъдат изпълнени, а въглищните региони да бъдат запазени. Естествените "уловители" - горите, почвите и океаните, не могат да се справят с обема на емисиите. Залесяването не е отговор, защото намалява земеделските площи -и в момента в много региони по света гори се изсичат, за да отворят площ за селското стопанство.

Но дори и да бъдат уловени въглеродните емисии, какво се случва с другите замърсители - например със серния диоксид, който е един от опасните за човешкото здраве ефекти от въглищната индустрия. А и уловен, къде ще бъде съхранен въглеродният диоксид?

Новите технологии изискват и съвсем нов подход от страна на домакинствата. Те не трябва да са пасивни потребители на енергия, а да търсят своите доставчици с изгодни оферти, да произвеждат собствена енергия и т.н.

До голяма степен обаче умните мрежи, сградите с нулево енергийно потребление, без съмнение ключова част от зелената трансформация, все още си звучат като научна фантастика, макар и да има национален план за такива, приет още през 2015 година. Според него сградите, построени след 2018 година, трябва да бъдат с нулево енергийно потребление.

И някак естествено идва отговорът на въпроса "Готови ли сме за 55?"*

*Плановете на ЕС предвиждат намаляване на емисиите въглероден диоксид с поне 55% до 2030 година