Поскъпване на олиото и хляба отчита проучване на КНСБ

За година слънчогледовото олио поскъпва с 43%. Това отчита експресно проучване на КНСБ за цените на хранителните и нехранителните стоки, проведено в периода 26 август – 1 септември 2021 г. в 27 областни центъра. Експертите коментират, че поскъпването на храните става на фона на повишените цени на горива и транспорт.

Цената на олиото расте от март, според тях, заради по-слабата реколта и влиянието на международните борси.
Средната цена на слънчогледовото олио е 3,86 лв., при 2,70 лв. през септември 2020 г.

В област Кюстендил средната цена олиото е 3,88 лв. и надхвърля средното ниво за страната. Средната работна заплата в областта е с 33% по-ниска спрямо страната. Това означава, че ако със средната заплата за страната могат да се закупят 390 литра олио, то със средните заплати в Кюстендил могат да се закупят съответно 259 литра или с 1,5 пъти по-малко.

Най-скъпо е олиото в Бургас и Ямбол, съответно 4,45 лв. и 4,25 лв.

Според последния бюлетин на Държавната комисия за стокови борси и тържища (ДКСБТ) цената на олиото на едро в първите десет дни на септември спада от 3,22 лв. на 3,16-2,17 лв.

Проучването на КНСБ установява, че поскъпват и хлебните изделия. Цената на хляб “Добруджа“ нараства с 4,2%, при това килограм пшенично брашно отчита 7,3% ръст .

Средната цена на килограм хляб “Добруджа“ достига 1,72 лв., при 1,65 лв. преди година. Това става на фона на прогнозата на зърнопроизводителите, че тази година прибраната пшеница ще надхвърли рекордните 7 млн. т.

Експертите на синдиката коментират, че прогнозите на международни анализатори сочат продължаващо нарастване на глобалното потребление на зърнени култури през 2021/22 г., в т. ч. и на пшеница, което ще пречи на по-осезаемо понижение на цените. Наред с това хлебопроизводителите заявяват повишаване през септември на цените на хляба с минимум 10 ст. след поскъпването на енергоносителите. Очакванията са цената на килограм хляб в края на годината да достигне около 1,80- 2 лв.

За периода юли 2010 – юли 2021 г. цените на хляба и зърнените храни нарастват съответно с 33,4% и 19,3%.

Цените на някои зеленчуци бележат значително нарастване за годишен период:

Краставици – 35,8%;
Домати – 17,7%;
Пипер червен – 23,7%;
Зеле – 18%;
Моркови – 17,1%;
Картофи – 6,2%;
Фасул зрял – 7,4%.

Средната цена на домати е 2,65 лв, при 2,25 лв. преди година. Във Варна – средната цена на домати достига – 4,03 лв., Бургас – 3,40 лв., Кюстендил – 2,70 лв.

Ръст на цените се наблюдава и при плодовете. Най-търсения плод за есенния сезон – прасковата, в търговската мрежа се предлага с 24,1% по-висока цена в сравнение със септември 2020 г. Средната цена е от 3,30 лв. при 2,66 лв. през 2020 г. Най-високи стойности се регистрират в Добрич – 4,49 лв., Бургас – 4,30 лв., Пловдив - 4,10 лв.

При месните продукти значително нарастване се наблюдава при цената на пилешкото със 7,5%, при сухите колбаси с 4%.

Възходящ тренд се отчита и при горивата за лични транспортни средства. Увеличението за литър бензин А-95 е 26,8%, за дизел с 25,4%. Средната цена на литър бензин А-95 и на дизел е 2,27 лв.

Експертите на КНСБ очакват продължаващ ръст на потребителските цени, който ще зависи и от поведението на стопанските субекти. Те не изключват възможността бизнесът да поеме тези изменения, след като през пандемичната 2020 г. при поевтиняване на природния газ и транспорта нямаше драстично намаление на цените.

Важен фактор за нарастване на потребителската инфлация е увеличението на вътрешното потребление и платежоспособност на българското население, се отчита още в анализа.

Средното заплащане за страната расте с 14,1% за година, но едва 30% от наетите получават средна и над средната заплата за страната (1525 лв.).

Под този ръст остават редица икономически дейности, със значително по-ниска средна заплата като „Производство на облекло“ с ръст от 6,6%, добив на неметални материали и суровини с 2,6%, производство на напитки с 6,8%.
Спад на заплащането има при „Производство на химични продукти с -3,4%, рекламна дейност и проучване на пазари със 7,7%.

Минималната заплата нараства от началото на годината с 6,6%, но с повишаване на инфлацията на жизнено важни стоки и услуги това увеличение съвсем не е достатъчно, за да се запази  покупателната способност на около 502 хил. (23,4%)  наети  лица на минимално заплащане.

Увеличението на цените на електро- и топлоенергията ще окаже пряко влияние върху издръжката на живота заради по-високите сметки за ток, парно, вода. В анализа се прогнозира ръст на енергийната бедност.

От КНСБ настояват за устойчив ускорен ръст на заплатите през следващите 5 години (средногодишно с 12,5%), като предимствено нараства минималната заплата (средногодишно със 17,5%). Това ще компенсира инфлацията и ще допринесе за устойчиво нарастване на жизнения стандарт на българските домакинства, коментират експертите.