Комисията за финансов надзор (КФН) прие Наредба за условията и реда за оценка на клиентските активи. Предстои обнародване на наредбата в Държавен вестник.
Оценката на клиентските активи при инвестиционните посредници се извършва с цел изчисляване на размера на годишната вноска, която те следва да плащат на Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа. Въз основа на тази оценка се определя и размерът на компенсацията, която фондът заплаща на клиентите на инвестиционния посредник в случаите, когато за инвестиционния посредник бъде открито производство по несъстоятелност или компетентния надзорен орган установи, че посредникът е в невъзможност да изпълнява задълженията си към своите клиенти.
Наредбата влиза в сила в едномесечен срок от нейното обнародване в Държавен вестник. В този срок инвестиционните посредници следва да преизчислят размера на клиентските активи в съответствие с правилата, предвидени в наредбата. В деня на влизане на наредбата в сила инвестиционните посредници трябва да представят в КФН и Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа справка за клиентските активи към последния ден на всеки месец за периода от месец октомври 2005 г. до влизането на наредбата в сила.
Вноската за 2005 г. ще се дължи веднага след публикуване на наредбата в Държавен вестник и ще бъде 0,5% за паричните средства на клиенти и 0,1% за ценните книжа. За 2005 г. вноската ще бъде ¼ от цялата сума. Няма да се дължат вноски само върху портфейли на професионални и институционални инвеститори. Вноската ще се плаща от инвестиционните посредници.
Според допитване на Investor.bg основният проблем пред инвестиционните посредници са мажоритарните пакети. Според приетите днес текстове, вноски ще трябва да се правят и върху тези пакети. Иронията е, че за портфейл на стойност 40 млн. лв. ще трябва да се внесат 40 000 лв. във Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа, а самият фонд ще покрива до 40 000 лв. и то чак през 2010 г. В началото таванът на покритие ще е по-нисък.
Много физически и юридически лица покриват условията за професионален инвеститор, но те не са задължени да подадат документи, за да бъдат регистрирани като такива.
Практически инвеститор (физическо или юридическо лице) със статичен портфейл за 1 000 000 лв., ще носи разход на посредника от 1 000 лв. през първата година. В следващите години посредникът ще продължи да внася по сметката на Фонда за компенсиране на инвеститорите, като таксата всяка година ще бъде в зависимост от решението на управителния орган на фонда. В момента посредникът не може да отпрати клиента, след като клиентът вече е открил сметка за водене на ценни книжа при него. Ако клиентът не търгува активно, посредникът няма как да си върне средствата, защото той няма право да продаде част от акциите му и да удържи вноската.
Резултатът от тази ситуация, е че някои посредници намалиха комисионните до 0,3% за професионалните инвеститори в стремежа си да намалят загубите от въвеждането на Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа.
Изискванията, на които трябва да отговаря един инвеститор, за да стане професионален, са записани в Наредба № 2, чл. 12, ал. 3:
“(3) Физическото лице, което за целите на ал. 1, т. 3 иска да бъде регистрирано като „професионален инвеститор“, трябва да отговаря най-малко на две от следните условия:
a) през последните четири тримесечия има извършени средно по 10 сделки с ценни книжа на стойност не по-малко от 10 000 лв. за тримесечие;
б) портфейлът от ценни книжа на лицето е на стойност най-малко 50 000 лв.;
в) лицето е работило най-малко една година във финансовия сектор на длъжност, която изисква познания относно инвестирането в ценни книжа.”
Пожелал анонимност представител на посредник изказа мнение пред Investor.bg, че гаранционният фонд трябва да е само за портфейлите на доверително управление. Според него е важно портфейли на стойност над определен дял от капитала на дадено дружество и над определена сума да не се гарантират и за тях да не се правят вноски.
Важна особеност в цялата ситуация е, че мнозинството собственици на акции в България са ги придобили по време на Масовата приватизация и техните акции не са в сметки към Инвестиционни посредници (Регистър Б), а директно в собствени сметки към Централен депозитар (Регистър А). Случаите на кражба на ценни книжа са били именно с книжа от Регистър А.
Така на практика активните инвеститори ще попълнят фонд, който ще покрива рисковете и на пасивните инвеститори.