Стратегия предвижда безработицата в България да се свие до 4% към 2030 г.

Дисбалансите при търсене-предлагане ще намаляват

Дисбалансите в предлагането и търсенето на труд на регионално ниво в дългосрочен план постепенно ще бъдат преодолявани основно поради общото намаление в заетостта в страната и подобряването на образователната структура на работната сила.

През 2021 г. се очаква структурният дефицит от работна сила със средно образование в дадени региони да достигне 63,2 хил., а през 2030 г. да намалее до 34,9 хил. Структурният дефицит от работна сила с висше образование се очаква да достигне 52,5 хил. през 2021 г. в дадени региони., а през 2030 г. – 17,4 хил. Тези дисбаланси ще се проявят само в определени области, независимо от наличието на структурен излишък на лица с висше образование в икономиката като цяло.

В голяма степен тези дисбаланси ще се проявят в регионите, характеризиращи се с относително най-ниски нива на заплащане за страната.

Структурният излишък от човешки ресурси с основно или по-ниско образование през 2021 г. се предвижда да достигне в някои региони 115,7 хил., а през 2030 г. да намалее до 52,3 хил. Прогнозираните регионални дисбаланси ще бъдат съпътствани с голяма степен свръхзаетост на лицата с основно и по-ниско образование.

От една страна, лицата с основно и по-ниско образование ще заемат предимно позициите, изискващи средно образование, за които има дефицит на лица със средно образование и няма достатъчно налични човешки ресурси на местно ниво.

От друга страна, на пазара на труда се очаква да има натиск от лицата със средно образование да заемат позиции за работна сила с висше образование (на които биха могли да бъдат ангажирани и лица с по-ниско образование). По този начин, лицата с основно и по-ниско образование ще бъдат пренасочени и към позициите, изискващи средно образование (които биха могли да се заемат от лица с по-ниско образование), и които ще бъдат овакантени от работещи лица със средно образование.

Основните предизвикателства

Продължаващо намаление на населението в трудоспособна възраст и застаряване на работната сила ще продължава да е основен риск. Тези демографски процеси оказват и ще продължават да оказват неблагоприятно въздействие на пазара на труда. Те определят постоянно намаляващото предлагане на труд и свиването на заетостта. По този начин демографските процеси имат негативно въздействие и върху потенциалния БВП и икономическия растеж на България в дългосрочен план.

Ниска технологична интензивност на икономическите дейности също остава предизвикателство. През последното десетилетие се наблюдава не достатъчно бързо преодоляване на технологичната изостаналост на българската икономика спрямо средните нива в ЕС 28 по отношение на структурата на заетостта.

Друг риск, който ще спъва трудовия пазар, е структурният недостиг от квалифицирани кадри със средно образование и излишъкът от заети с основно и по-ниско и висше образование.

Поради технологичното изоставане на икономиката, структурата на заетостта по икономически дейности е такава, че преобладаваща част от заетите лица са ангажирани в икономически дейности: преработваща промишленост; търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; строителство. Търсенето на квалифицирана работна сила в тези сектори се отнася предимно до лица със средно образование. Търсенето надвишава предлагането на труд от лица със средно образование.

Ето защо на част от работните места в някои сектори, предназначени за лица със средно образование, са ангажирани и се очаква да бъдат ангажирани лица с висше образование. Най-големи дефицити за лица със средно образование се очакват в икономически дейности, характеризиращи се с относително ниски нива на заплащане на труда: хотелиерство и ресторантьорство; административни и спомагателни дейности; образование; преработваща промишленост; медико-социални грижи с настаняване и социална работа без настаняване; култура, спорт и развлечения.

Прогнозите сочат продължаващо изоставане в развитието на секторите образование и здравеопазване спрямо останалите държави-членки на ЕС. Големината на тези сектори в България е на последните места в ЕС.

Засилването на регионалните дисбаланси на пазара на труда е друг оставащ риск. Очакваното свиване в заетостта ще засегне всички региони, а наблюдаваните неравенства в заплащането ще стимулират допълнително вътрешната и външната миграция на трудоспособното население.

Всичко това ще доведе до задълбочаване на структурните несъответствия на онези регионални пазари на труда, които се характеризират с относително по-ниски нива на заплащане на труда и изостават в социално-икономическото си развитие спрямо водещите региони (София-столица, Пловдив, Варна и Бургас) в България.