Какво готвят бъдещите управляващи за енергетиката?*

Енергетиката е икономически сектор от ключово значение за икономиката, признат от законодателството на България и като елемент от националната сигурност. Затова и очакванията ни са, че този сектор ще бъде сериозно застъпен в програмите на бъдещите управляващи на страната.

Още повече, че целият ЕС е на крачка от сериозна трансформация на енергетиката, а предизвикателствата у нас също не са малко на фона на проблемите, замитани под черджето с десетилетия.

В Investor.bg направихме кратък преглед на предизборните програми на партиите, които според социологически проучвания имат най-голям шанс да влязат в следващото Народно събрание. Преди ден ви представихме анализ за обещанията им в сферата на данъците, а сега насочваме вниманието си към енергетиката. 

На сайта на управляващата в момента ГЕРБ липсва документ, който да насочва избирателите за приоритетите през евентуален следващ управленски мандат.

Преди дни от партията представиха част от идеите си, но акцентираха основно върху икономическото развитие като цяло, размер на пенсии и заплати и данъчно облагане, без да да развият вижданията си за развитието на енергетиката.

Така за политиката им в тази област може да съдим единствено по представените досега, някои буквално в последния момент, стратегии за сектора с хоризонт до 2050 година. В тях акцентите са зелени проекти, иновации от сорта на малки модулни ядрени реактори, енергийна ефективност и пълна либерализация на енергийния пазар. Основният източник на средства за финансиране на тези проекти са европейските фондове.

Управляващите имат и някои планове за развитието на Маришкия басейн, който няма бъдеще в този си вид на фона на амбициите, вписани в Зелената сделка на ЕС. Например се посочва възможността за смяна на въглищата с природен газ, а на по-късен етап и с водород. Но и за тези проекти се чака основно европейско финансиране по Фонда за справедлив преход, а не се подготвят инициативи за привличане на инвеститори и иновации.

В плановете на БСП е записано конкретно, че се планира превръщането на енергийния комплекс в "пример за нови зелени инвестиции", което да доведе до по-евтина електроенергия. От партията посочват, че ще водят преговори със собствениците на централите в региона за смяна на използваното гориво, но без да уточняват какво. В момента мощностите използват лигнитни въглища, добивани от близката мина.

Червените залагат още на ядрена енергия - с изграждането на нова централа в Белене, както и развитието на съществуващата в момента АЕЦ "Козлодуй". В плановете им влизат още и проучване на възможностите за малки модулни реактори.

По отношение на зелените проекти от БСП ще направят проучване за използване на потенциала на река Дунав. Всъщност идеята им беше подсказана от екипа на президента Румен Радев. В края на 2020 година бившият енергиен министър в служебното правителство на Марин Райков - Асен Василев, припомни за отдавна изоставени идеи за изграждане на водни централи по Дунав.

Тези планове са възникнали след Априлския пленум на БКП през 1956 година и изоставени през 1990 година от тогавашния премиер Андрей Луканов. Все пак технологиите се променят и вероятно има възможност някои от тези идеи все пак да бъдат реализирани.

В БСП също залагат на водорода, на енергийната ефективност и либерализацията на енергийния пазар. От партията дават малко повече обяснение относно това как си представят свободния енергиен пазар - накратко: "с мисъл за хората". От днешната опозиция обясняват, че целта е да се избегне злоупотребата с вертикалната интеграция на отрасъла и да има по-ниски цени на електроенергията.

В програмата на "червените" този път липсва идеята за "национализация" на електроразпределителните дружества, но тези планове все още стоят във визията им за развитие на България, изготвена не толкова отдавна - през 2019 година и все още фигурираща на сайта на партията. Липсва и насока от къде ще бъде търсено финансиране, пък макар и от европейските фондове.

В програмата на ДПС за политиките, донякъде свързани с енергетиката, е записано единствено, че ще бъде сложен акцент върху устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори с потенциал за догонващ растеж –"Чиста енергия, чиста вода, чист въздух, чиста храна".

Сегашните съуправляващи от ВМРО са отбелязали само един приоритет по отношение на енергетиката при нов управленски мандат - прекратяване на договора с т.нар. "американски" централи в Маришкия басейн - КонтурГлобал "ТЕЦ Марица Изток 3" и AES ТЕЦ "Гълъбово" (ТЕЦ "Марица Изток 1"). В документа е записано, че това ще е предпоставка за намаляване на цената на електроенергията, но липсват конкретните стъпки за развалянето на договорите с инвеститорите (и финансовите разчети за това), освен че посочват, че те са неправомерна държавна помощ.

Към момента от Европейската комисия (ЕК), която е единственият орган, който може да се произнесе относно това дали договорите нарушават европейското законодателство, още не са се дали официално становище по казуса.

Средствата от европейските фондове също се разглеждат като важен източник за реформи по отношение на политиките за устойчиво управление на ресурсите, както и за опазване на околната среда в плановете на "Демократична България". Десните посочват, че енергийната трансформация и амбициите за безвъглеродна икономика до 2050 година е безпрецедентна възможност за страната ни.

В стратегиите е записано увеличаване на дела на зелената енергия, устойчиво потребление на домакинствата и намаляването на разхищението на ресурси. Като част от стъпките за устойчиво развитие на икономиката е записана идеята за "нулеви отпадъци", на фона на големия процент депонирани отпадъци на сметищата - 62%, спрямо 23,5% в ЕС и ускоряване на рециклирането, по отношение на което България изостава от средното за ЕС.

По данни на "Демократична България" 34,6% от отпадъците у нас се рециклират спрямо 46,4% средно в останалите страни от общността.

Плановете включват още цялостно модернизиране на комплекса “Марица изток” от въглища към производство на зелена енергия, зелен водород, електроцентрали на зелен водород и системи за съхранение на енергия. По този начин ще се запазят максимален брой работни места в комплекса, доходите значително ще нараснат и замърсяването на природата ще спре. 

От партията отбелязват, че се отказват от развитието на ядрени централи с остаряла технология и ще се насочат към разработване на стратегия за декарбонизация на икономиката, базирана на възобновяеми източници и водород, съгласно целите на Зеления пакт на ЕС и Плана за възстановяване и устойчивост.“

От гражданската платформа "Изправи се", която е в коалиция с "Мутри вън", на бившия омбудсман и партиен функционер в БСП Мая Манолова, са изработили 70 управленски мерки и се ангажират да осъществяват в следващото Народно събрание. В тях са преплетени икономически и социални мерки (повишаване на доходите, намаляване на данъчната тежест), които в известна степен се отразяват и върху енергетиката -  подкрепа за "иновативни компании и "зелена" индустрия".

От гражданската платформа лаконично обясняват, че предвиждат прилагане на принципа "Пари срещу реформи" по отношение на средствата за България от Фонда за възстановяване на ЕС Next Generation EU с фокус върху финансиране на зелена, споделена, кръгова и нисковъглеродна икономика и устойчиво управление на природните ресурси.

Част от описаните мерки са насочени към ревизия на досегашното управление, включително и по отношение на собствеността на водните електрически централи, както и "прекратяване на злоупотреби и монополни практики при снабдяване с вода, ток, парно, газ и мобилни услуги".

И тук липсват конкретни енергийни проекти и политика за Маришкия басейн.

С повече подробности са описани идеите на "Има такъв народ" на Слави Трифонов. Партията подготвя Национална доктрина за енергийно развитие и съкращаване на вредните емисии, в която се предвижда "балансирана политика в областта на енергетиката и природния газ".

В програмата е записано запазването на ролята на ядрените мощности в енергийния микс на страната, както и оздравяване на структроопределящите държавни енергийни и газови дружества, либерализация на пазара и изготвяне на стратегия за въглищните региони, която да ги превърне във високотехнологични индустриални зони.

По отношение на въглищните региони плановете са плавно заместване на ТЕЦ-овете с високоефективни паро-газови блокове и нови възобновяеми мощности на освободените и рекултивирани минни табани, както и комбинирано производство на водород. Това ще стане до 2030 година, като и тук се залага основно на европейските фондове за финансиране на проектите.

* Информацията е допълнена с плановете на "Демократична България" за бъдещето на енергийния комплекс "Марица изток"