Пандемията от коронавирус разтърси и отрезви българския пазар на труда. От една страна, пълната блокада от пролетта и последвалото затягане на мерките през есента нанесоха сериозен удар на пазара - безработицата тръгна нагоре, заетостта се сви, търсенето и предлагането на работна сила замря.
В същото време пандемията ускори дългоочаквани промени у нас. Пазарът на труда беше подпомогнат с по-малко бюрокрация, предприемачите разбраха, че може да прилагат оптимизиращи бизнеса гъвкави форми на труд, някои заложиха на инвестициите в човешки ресурси, за да излязат от кризата по-силни.
Със сигурност истините, които пандемията извади наяве през последната година, сочат, че инвестициите в нови умения на работната сила и в нова организация на работните процеси правят бизнеса конкурентен и устойчив на кризи, добрите условия на труд не са формалност, а необходимост, а дистанционната работа е добра възможност за оптимизация на бизнеса.
Ето как специалисти от сферата коментираха за Investor.bg новата картина на трудовия пазар в България, която наложи пандемията.
„2020 година приземи възприятието за трудовия пазар у нас като най-бързо развиващия се пазар, с най-ниска безработица, със събудени гласове за внос на външна работна сила", посочи председателят на Балканския институт по труд и социална политика Иван Нейков.
„Пазарът на труда в България се оказа доста по-издръжлив от очакваното. Отчетливо се видя, че блокадите са най-сериозният фактор за трусовете, свързани с ръст на безработицата и свиване на заетостта. Най-уязвими се оказаха секторите, които по-трудно минават към гъвкави форми на заетост“, коментира Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика.
„Почти е сигурно, че след тази пандемия българският трудов пазар ще осъмне с много високи нива на безработица, неравенства и бедност. Адекватният отговор изисква социалният диалог да се фокусира върху това как да се преструктурираме по-добре от преди, а не както преди. Основните насоки ще са инвестиции в нови умения, в нова организация на работния процес и смислени работни места“, обобщи ситуацията Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта.
Трансформация към по-издръжлив пазар на труда
Заради пандемията и наложените блокади много бизнеси бяха принудени да закрият работни места, а други прекратиха дейност. Въпреки деструктивния COVID ефект обаче българският трудов пазар показа устойчивост.
Държавната подкрепа за запазване на работните места вероятно успя да задържи равнището на безработицата в страната, тъй като насред пиковите стойности на заразените с коронавирус през есента и новите ограничителни мерки показателят гравитира около 7% към декември. Заради въвеждането на извънредно положение, последвано от извънредна епидемична обстановка, безработицата в страната скочи рязко през май до 9% при нива от около 6% в самото начало на годината.
Според Иван Нейков статистиката показва, че въпреки ударите върху заетостта българският бизнес се оказа по-жилав от очакваното. Действително кризата удари доста бизнеси, но в същото време мното от предприемачите не чакаха държавната помощ, а проявиха собствена инициатива за оцеляване. „Около 10% от фирмите у нас получиха подкрепа от държавата, но другите се оправят сами. Бизнесът запази 3 милиона работни места“, посочи той.
Ударът върху заетостта е по-малък от прогнозираното и според икономиста Адриан Николов. „Ръстовете на безработицата бяха свързани с налагането на ограниченията от страна на държавата. Данните ясно показаха, че безработицата рязко тръгва нагоре с налагането на нови блокади“, посочи той. По думите му това не е естествена икономическа криза, която ще има дългосрочен ефект върху трудовия пазар. „Този тип шокове не са толкова често срещани и вероятно няма да се изправим пред такъв тип ограничения в близко бъдеще“, коментира икономистът.
Според Надя Василева държавните стимули за подпомагане на бизнесите бяха ненавременни. „Мерките трябваше да обхванат всички засегнати, а не само част от тях. Малко компании успяха да се възползват от подкрепата, на много беше отказана помощ, отпаднаха от подпомагане новосъздадените фирми, което ги обрече на фалит“, каза тя. И допълни, че балансът между търсене и предлагане на труд е сериозно нарушен. „Налице е голяма пасивност у кандидатите, въпреки че някои сектори като производството и високите технологии имат свободни работни места. В подобна среда работодателите започват да изпитват трудности за привличане на работна сила, а безработните се обезкуражават трайно“, отбеляза Надя Василева.
Ако има доза позитивизъм, то това е, че пандемията успя да отключи дълго чакани процеси по трансформация на трудовия пазар у нас. И ако някои фактори като дигитализацията на работните процеси, инвестициите в кадрите, работата от разстояние и гъвкавите форми на труд бяха само добри препоръки, то 2020-та - годината на пандемията, рязко вкара в употреба тези инструменти в света на труда и у нас.


"ДПС-НН": Охраната на Пеевски е от четирима служители на НСО, автомобилът е на партията
Хороскоп за 18 декември 2025
АГ-Варна получи дарение за отделението по неонатология
11 са камерите, поставени в тоалетните на 138 СУ
Дарителите у нас са се увеличили със 74%
България с все повече реални примери за работеща кръгова икономика
Warner Bros. призовава инвеститорите да отхвърлят офертата на Paramount
Геотермалната енергия е най-евтиният заместител на въглищните ТЕЦ
IPO на нов конкурент на Nvidia в Китай беше презаписано близо 3000 пъти
Германия ще одобри военни поръчки на стойност над 50 милиарда евро
Главният дизайнер на Mercedes напуска
Нова технология разпознава пияните шофьори зад волана
Отмяна на забраната на ДВГ – какво означава това за шофьорите?
Ford обяви промени в стратегията и отписа 20 милиарда долара
Нов картел разтърси автомобилната индустрия в Европа
Издадоха червена бюлетина на заподозрения за изчезването на 25 кг злато и 55 кг сребро от съд в Истанбул
Еднодневната винетка ще бъде въведена от 3 февруари 2026 г.
Хит: Маникюр пуловер на райета
Установиха наличие на неорганичен арсен в бебешка каша
Коледни рецепти – как да приготвите шоколадов ментов сладкиш