ВиК секторът критично изостава
За толкова години държавата така и не реши основния проблем на сектора – остарялата и на места липсваща инфраструктура, която води до огромни загуби на вода – средно малко над 60%, а в някои области и над 80%.
От Българската асоциация по водите изчислиха преди три години, че за нормално експлоатационно състояние на ВиК съоръженията са необходими около 12 млрд. евро инвестиции. Една малка част от тях могат да се покрият от европейските средства, останалите трябва да дойдат от бюджета и от самите ВиК дружества през цените на водата.
Освен инвестициите управлението на активите също куца. ВиК секторът на практика не е готов за ЕС. Окрупняването, което ЕК поиска да бъде осъществено за настоящия изтичащ програмен период, не се реализира. Консолидацията беше поискана от европейските власти, за да се реши проблемът с губещите дружества, които работят в обезлюдени райони.
В областите Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Монтана и Разград окрупняването не се получи, защото няколко общини отказват да прехвърлят активите си заради опасения за драстичен ръст на цената на водата и управлението на инфраструктурата след влизането в една асоциация. В тези области нямаше инвестиции с европейски средства в този програмен период, а така и не беше реализиран държавният фонд, който се обсъждаше специално за тях, за да не прекъсва процесът по обновяване и изграждане на инфраструктурата.
Държавата затова реши принудително да окрупни сектора с текстове в новия Закон за ВиК, който се пише от поне 7 години, и да одържави всички активи. Това предизвика отпора на няколко общини, които започнаха подписка срещу законопроекта. Тези общини не искат да се включват в големите областни асоциации, защото някои от дружествата са добре управлявани и печеливши.
На практика във всяка област трябва да се плаща една и съща цена на водата от всички жители, което ще вдигне цените на места, защото в момента те са различни за отделните ВиК дружества. Другаде обаче ще има спад. Въвежда се и праг за социална поносимост от 2,8% от средния месечен доход на домакинство за съответната област, както и санкции за кражби и механизъм за събиране на дългове – друг проблем за ВиК дружествата, които отдавна не се справят със събирането на задълженията на потребители.
Окрупняването обаче няма да е панацея за сектора. Примерът са ВиК дружествата в Шумен и Добрич, които за пореден път бяха спасявани, защото не успяват да си платят тока. Вероятно в следващите години ще се върви към още по-голяма консолидация – в рамките на икономическия регион, който обединява няколко административни области, предвид създадения държавен мегахолдинг с капитал от 1 млрд. лева. Това допълнително ще забави вложенията и нормалното функциониране на сектора заради споровете.