Инфраструктурни планове за инвестиции на буксир

Жп строителството ще е концентрирано в Южна България

За следващия програмен период – 2021-2027 г., се планират инвестиции в жп строителство за 6,5 млрд. лева. В новата оперативна програма „Транспортна свързаност“ ще бъдат включени втора фаза на участъка Елин Пелин – Костенец, който е част от жп магистралата от сръбската до турската граница, отсечката София – Перник, участъкът Перник – Радомир и Волуяк – Драгоман, както и линията Карнобат – Синдел и развитието на жп възлите Русе, Варна, Горна Оряховица.

По механизма за свързване на Европа България вероятно ще кандидатства с две отсечки от трасето Видин – Мездра, отсечката Драгоман – сръбска граница, Радомир – Гюешево – граница със Северна Македония (коридор №8), която не е ремонтирана от десетилетия и влаковете се движат в доста дълги участъци с до 30 км/ч.

Стойността на проектите обаче се очертава да е значително по-висока от малко над 2-та млрд. лева, които ще дойдат от ЕС, като част от парите ще се ползват и за пътна инфраструктура. Т.е. останалите средства до 6,5 млрд. лева ще трябва да се търсят от другаде (от бюджета, заеми, публично-частно партньорство и др.).

Както се вижда още, проектите в Северна България са малко и не особено мащабни. До 2027 г. България се очаква да има само една завършена жп магистрала – от границата със Сърбия към Пловдив до Бургас/границата с Турция. Строителството и ремонтните дейности за завършването на трасето ще се осъществяват трети програмен период, т.е. общо 21 години плюс евентуално още 2 години за довършване на дейности, започнати през 2027 г.

В началото на 2020 г. Националната компания „Железопътна инфраструктура“ обяви, че ще стартира обществени поръчки за основен ремонт на жп линията Русе – Горна Оряховица, която да поеме румънския туристопоток към Велико Търново. Периодично се говори за ремонти по участъците София – Варна, Русе – Варна, Русе – Димитровград, София – Кулата (границата в Гърция), но те явно остават без финансиране.

В програмата за възстановяване на България от коронакризата прави впечатление, че са заложени само три проекта и то малки, а финансирането се предвижда да е изцяло от фонда за възстановяване на ЕС. Това си има обяснение – да може НКЖИ да се справи с кратките срокове и да няма забавяния, както с недовършената вече 14 години жп магистрала.

Довършване на ключови пътища

През 2021 г. ще се работи по довършването на ключови трасета, чието строителство започна тази и предишни години – скоростният път Видин – София, магистрала Струма през Кресненското дефиле, магистрала "Европа" към границата със Сърбия, магистрала "Хемус".

За магистралата Русе – Велико Търново беше обявена обществена поръчка за две отсечки – от Русе до Бяла и обход на Бяла. За нея ще се търсят европейски средства, т.е. строителството едва ли ще започне през 2021 г. и ще се проточи до около 2030 г., въпреки че съществуващият път е с изключително висока концентрация на пътни произшествия.

Другият обект от пътната инфраструктура, за който ще се търсят европейски пари, е тунелът под Шипка, който трябваше да е готов в края на първия програмен период. Съоръжението е част от обхода на Габрово, чието строителство се забави с години заради обжалвания. ЕК планираше глоба заради забавянето, но тази година реши да я отмени, с което дава зелена светлина за европари и за тунела.

Пари от оперативната програма „Транспортна свързаност“ вероятно ще се ползват и за довършването на магистрала „Европа“ до границата със Сърбия. Отсечката от нея от Драгоман до Сливница е готова и вече е пусната в движение.

Магистрала "Струма" ще се довършва най-вероятно с пари от бюджета, като още не е ясно дали няма да върнем парите за вече построеното. Вече са избрани изпълнителите на двете отсечки от новото платно за движението от Кулата към София източно от Кресненското дефиле. През 2021 г. ЕК ще реши дали новият проект на трасето отговаря на европейското екозаконодателство, за да се подпишат и договорите.

Продължава строителството и на магистрала "Хемус", която се довършва от държавното дружество „Автомагистрали“, което получи обекта без обществена поръчка. През последните две години компанията е получила от държавата над 4 млрд. лева без тръжни процедури, а след това по неясни критерии компанията възлага работа на няколко подизпълнителя. Заради това от БСП поискаха одит на дружеството.

Правителството обясни решението с директното възлагане на "Хемус" на „Автомагистрали“ с това, че няма да има забавяне заради провеждането на поръчките и обжалванията. Основният проблем обаче е, че няма конкуренция и цената, платена на компанията, е изчислена непрозрачно.

Раздвижване има по проекта за магистралата Варна – Бургас („Черно море“). Агенцията „Пътна инфраструктура“ сключи договор за проектиране с обединение с участници "Капитал Уотър Системс", "Пи Ес Консулт" и "Проес Консулторес SA" на стойност над 9,5 млн. лева за изработване на разширен идеен проект на трасето. Срокът за проектиране е 1 година, т.е. към края на 2021 г. евентуално ще може да се обяви обществена поръчка за изготвяне на технически проект и строителство.