Инфраструктурни планове за инвестиции на буксир

2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината вече е история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г.".

2020 г. се оказа изненадващо преломна за строителния сектор. Браншът така или иначе се готвеше ако не за криза, то поне със сигурност за забавяне предвид края на програмния период и „прозореца“ за структурирането на новите оперативни програми за финансиране на изграждането на стратегически важна инфраструктура. При частните инвестиции също се усещаше известна умора и всички се оглеждаха за катализатор на промяна.

Катализаторът беше изненадващият елемент – здравна криза, а не очакваната нова финансова, която вкара много икономики по света в рецесия и донесе рекордно свиване на стопанската дейност. Комбинацията от коронавируса и края на програмния период зададе минорния тон и строителната продукция забуксува.

Засега гражданското строителство, в което влиза инфраструктурата, се свива по-бавно, защото през тази година продължи работата по възлагането и строителството на ключови обекти от пътната и железопътната инфраструктура. Сградното строителство обаче се свива по-бързо, защото много потребители отложиха решението си за покупка на жилище, защото очакваха спад на цените, а те всъщност растат, макар и по-бавно. Някои строители решиха да изчакат със започването на нови обекти заради икономическата обстановка и несигурността пред доходите на техните клиенти.

Очакванията обаче остават същите като миналогодишните – свръхнадут балон в сектора няма, обемите на строителството така и не се възстановиха до нивата отпреди световната финансова криза, затова и няма да видим срив.

Строителната продукция пада

Намалението се определя предимно от свиването на сградното строителство. Продукцията от сградното строителство към края на юни възлиза на 3,9 млрд. лева, което е с 5,7% по-малко на годишна база. Продукцията на инженерното строителство достига 2,8 млрд. лева, което е с 1,2% под нивата към същия период на предходната година.

Издадените разрешителни за строеж към края на юни индикират забавяне на строителната активност – броят им е 4 584, което е с малко над 12 на сто по-малко спрямо първата половина на 2019 г. При жилищните сгради спадът на разрешителните е 4,4%, за броя жилища – 24,8%, за административни сгради – малко над 10%, за други сгради – 21,5%, което е показателно за кризата в този сегмент от пазара предвид статистиката на няколко консултантски компании, че офис площи се освобождават по-бързо, отколкото се наемат заради кризата.

Довършват се обаче вече започнати сгради – въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради са 1 517, с 14,3% повече на годишна база. Същата е тенденцията при броя жилища, но при офис сградите се отчита спад предвид насищането на пазара. Разрешителните за строеж на административни сгради намаляват с почти 25% за периода на годишна база, а РЗП – с 22,4%.

Що се отнася до обществените поръчки, типично за края на програмния период общата им стойност и стойността на подписаните договори пада, т.е. обявяват се и се възлагат предимно по-малки обекти. Към края на полугодието са обявени 1 401 процедури за малко над 3 млн. лева, като броят им нараства с 25%, а стойността намалява с малко над 10% на годишна база. Сключените договори са 1 127 броя на стойност 1,457 млн. лева, което е, съответно, спад от 6,8% и 18,4%, отчита Камарата.

Поръчките ще продължат да намаляват заради края на програмния период. Вероятно обаче ще се наложи държавата да финансира сама повече по-големи обекти, например довършването на магистрала „Струма“, ако европейските власти преценят, че новият проект с едно платно източно от Кресна и запазване на съществуващия път няма да успее да отговори на екологичните норми.

За жп инфраструктурата също ще е необходимо по-голямо национално финансиране, защото европейските средства – от бъдещата оперативна програма, Механизма за свързване на Европа и заеми, са крайно недостатъчни за привеждането на железопътната инфраструктура към европейските стандарти. Още повече, че за два програмни периода България не успя да довърши дори една жп магистрала (граница със Сърбия – Пловдив – Бургас/граница с Турция).