Планът "Иновативна България": Откриваме, произвеждаме и изнасяме по-скъпи неща

Шанс за внедряване на иновациите в образованието

Планът "Иновативна България” е един от инструментите, с който помагеме за политиките по внедряване на иновациите в образованието, коментира и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. С него адресираме предизвикателствата за развитие на ключовите компетентности, за мотивацията за учене и привлекателната образователна среда.

Най-трудно засега успяваме да отключим мотивацията към математиката и природните науки. Затова STEM центровете, които се предвиждат в Плана, са предвидени като модел на учене, а не просто една физическа среда. Подготовката на повече деца в областта на дигиталната креативност е ключова, което изисква задълбочено учене на математика и природни науки, а не само боравене с информационни технологии, посочи той.

БАН: Да се финансират ефективните научни изследвания

България няма друг начин да се възстанови освен чрез научни изследвания, които водят до иновации. Планът е много добър, прави стъпка напред като поставя научните изследвания като основа за бъдещо икономическо развитие. Но са нужни съвместни усилия на учените, бизнеса и държавата. Това отбеляза в коментара си проф. Юлиан Ревалски от Института по математика и информатика при БАН. 

Има заложени редица мерки и дейности, които се виждат в Плана, но не се вижда ясно как ще бъдат стимулирани ефективните научни изследвания. Като цяло БАН не се вижда много в този План като производител на научна продукция и на 70% от патентите у нас. Трябва по-ясно да бъде казано, че ще се насърчават и финансират ефективни научни изследвания, тоест да се заложи предварително този елемент, препоръча ученият.

Ефективността би трябвало да е основният критерий при разпределението на финансирането, отговори вицепремиерът на критиката. За него няма полза от много пари, ако отидат за ниска добавена стойност или нисък академичен капацитет. Дончев предлага ефективността да е универсален критерий при разпределянето на средствата.

Бъдещето на изследователските университети

Проф. Николай Денков коментира приоритета за създаване на мрежа от изследователски университети у нас. Той посочи, че това е забавена през годините реформа, а сега се отваря път към нея. За него има нужда от тях, защото включването на студенти в научните изследвания е доказано най-добрият начин за подготовка на топ специалисти в дадена област. Преподавателите, които участват, също са във водеща позиция за най-новите открития в света.

Една от трудностите за реализация на идеята обаче е да се изготвят критерии за определянето на тези университети. Друго предизвикателство е усилията да се насочат към привличане на водещи учени, млади таланти и адекватна развойна среда.

Курс към активна конкуренция и привличане на иновативни инвеститори

Планът за възстановяване и развитие е много важен инструмент за българската икономика, отбеляза в коментара си икономистът Руслан Стефанов и посочи, че може да се подобри в няколко посоки.

България днес има възможност да се възползва от най-добрите световни примери, но за да не останат всички препоръки само на хартия, трябва да се съсредоточим върху националните стратегически документи, които имаме – като стратегията за интелигентна специализация например.

Икономистът подчерта, че европейските средства не са достатъчни, големият длъжник е държавата относно разходи за научноизследователска и развойна дейност, които в последните 20 години бележат постоянен спад. Важно е да имаме национална, собствена визия, която да бъде обвързана с тази на Европа, категоричен е Стефанов.

Той поясни, че е много важно също да бъде подкрепен българският бизнес и да се привлекат нови капиталови инвестиции. Ролята на Плана трябва да е именно в привличането на такива вложения, посочи икономистът. Той уточни, че трябва да имя ясно насочени инвестиции към кадрите – в средното образование и висшисти, които разбират технологичното развитие на световно ниво.

Приоритет следва да бъде развитието на т.нар. меки умения, тоест не непременно инвестиции в инфраструктура, а в образование. Например да се насърчават онези ИКТ компании, които сами развиват тренинг инициативи. Доброто управление е ключово в посока на това Планът да не остане на хартия, обобщи икономистът. Стремежът трябва да е в търсене на активна конкуренция, привличане на инвеститори и много добра бизнес среда за привличане на иновативни фирми.

Повече и по-смели реформи

Според икономиста Лъчезар Богданов са нужни повече и по-смели реформи. Трябва по-ясно да се каже какъв проблем се опитваме да решим, какво искаме да постигнем и какво ни пречи по пътя, каза той. "Пречката предпоставя нуждата от реформи. По някакъв начин трябва се обясни в документа защо вярваме, че с този микс от промени и инвестиции ще стигнем до желаните цели. А целите трябва да са ясни и измерими. Трябва да е ясно също така, че не можем да минем само със стари политики", коментира Богданов.

Нужна е и по-голяма амбиция, поясни икономистът. "Имам усещане, че ЕК няма да одобри план, в който няма по-смели реформи. На следващо място -Планът трябва да отговаря на друг важен критерий – дейности, които дават относително бърз резултат. Нека се избягват промени, които може да направят нещо добро, но след пет години. Повече смелост, по-бързи срокове, ясни междинни цели, така че още от догодина да се видят първите резултати. Всичко друго е безсмислено и изпуска основната идея на плана", посъветва Лъчезар Богданов.

Икономистът препоръча инвестициите да се насочат към бизнеса, защото той е основен механизъм за трансфер на технологии и знания. Това може да е начин за привличане на големи стратегически инвестиции. Той призова за агресивна политика за ударно финасиране на дейности по трансфер на технологии, обучение на персонал в бизнеса, за да привлечем поне 30 или 50% повече инвестиции в следващите години, а не просто да репликираме това, което правехме в последните години.