Защо коронавирусът отново напредва в България и Европа?

България е остров. Или поне можем да останем с това впечатление, ако следим пандемичните дебати, които в момента се водят в страната ни. Има спорове относно тестването при контакт със заразен (доц. Атанас Мангъров след заразяването на телевизионния водещ Георги Любенов, бел. ред.), за удължени коледни ваканции, комендантски часове и като цяло борбата срещу коронавируса, който отново засили настъплението си през есента, въпреки че лятото беше почти нормално. Поне тук, на предполагаемия остров.

Но България не е остров. Страната ни е част от Европа и точно в тази Европа в момента е много лесно да се види колко тънка е границата между ефективната борба с вируса и риска от драстично подценяване на пандемията. Според Световната здравна организация (СЗО) почти една трета от всички нови заразявания в света се падат на европейския регион през втората седмица на октомври. 

Вирусът се разпространява експлозивно в Испания, Великобритания и Франция. В Полша броят на заразените с вируса и смъртните случаи от Covid-19 се удвои за една седмица. Нидерландия се отказва от проследяването на контакти, тъй като броят на случаите надхвърля капацитета на здравните власти за проследяване. На много места кривата на новите заразени дори се е изкачила над пика от пролетта - което може да бъде обяснено отчасти с повечето тестове, така че се откриват повече положителни случаи.

Но това е само малка част от истината. А по-голямата част е, че вирусът отново настъпва. Различните степени на разпалване на пандемията в Европа, които често са и много плашещи, говори много и за много различните начини за справяне с коронавируса - особено по отношение на въпроса дали и какви мерки да се предприемат и прилагат. В някои страни, като Испания, и досега нещата сработват доста зле. Често наредбите, които всъщност са много по-строги от тези на други места, затъват в комуналните структури. Освен това, с пътя си към „новата нормалност“, правителството заяви през юни, че темата е практически преодоляна. Доста от министрите сега смятат, че това е било грешка, коментира DPA.

Но политиците не са единствените, които определят дали борбата срещу коронавируса е успешна. „Поведението на местното население е още по-важно“, казва пред Süddeutsche Zeitung Сандра Цисек, която ръководи отделенията по медицинска вирусология в Университетската клиника и Университета във Франкфурт. Лекарят лично е изпитала какво може да означава социалната ангажираност през лятото, в бившата гореща точка на коронавируса в Европа, а именно Италия.

„Виждала съм колко дисциплинирани са повечето хора там, за да се придържат към правилата на трите Д (дистанция, дезинфекция и дисциплина, бел. ред.)“, казва Цисек. Разстоянието, хигиената и постоянните маски са нещо разбираемо в една страна на ваканциите. И така това сега има ефект на “вълнолома”. Пристига втората вълна, но тя достига до страната само с малка част от силата, която би могла да има.

В други страни обаче, включително и в България, не може да се види нито такава дисциплина, нито нейният ефект. В своя профил във Facebook проф. д-р Николай Слатински, професор по международна и национална сигурност и преподавател в УНСС, разказва за случай в автобус 320, в който двама мъже на около 40 години без маски спорят с жена на около 50 години, пояснявайки, че коронавирус нямало, а те не носят маски, защото “не ни пука за вас - страхливите овци”.

Случаят е показателен за нагласите в едно общество, в което голяма част от населението вярва, че вирусът е просто измама на “политическия елит”. 

Мнозина биха искали да видят по-силни импулси от Брюксел. Но Европейската комисия практически няма компетентност по здравните въпроси. Досега тя е поръчвала основно ваксини - 700 млн. дози от три ваксини, две от които имат проблеми при критичните изследвания на лекарствата, а третата все още е в ранните етапи на тестване. Така че преди ваксината ще дойде зимата. А заедно с това - рискът от заразяване.

И така - завръщането на вируса не бива да се подценява. Както подчерта и математикът на Националния оперативен щаб проф. Николай Витанов, скоро ще имаме по над 1000 новозаразени за денонощие. А който подценява заразата, нека обърне поглед към Нидерландия и Чехия, където вече са заразени повече хора, отколкото през март и април.

Сега става въпрос за прилагане на правилата на 3-те Д и избягване на срещи в слабо проветриви помещения. И не само това. Грижата за тежко болните хора, с които трябва да се съобразяваме, изисква добра координация и разпределение на ресурсите в целия континент.