Как ще изглежда животът ни след изолацията?

Как ще изглежда животът ни след изолацията и с коронавирус и ще се промени ли моделът ни на общуване - тези теми засегнаха кардиолога проф. Иво Петров, икономиста Георги Стоев и с известния писател и журналист Любен Дилов-син в предаването "COVID реалност" по Bulgaria ON AIR.

Изгубихме ли се в статистиката?

По време на пандемията стотици хиляди българи гледаха или слушаха всяка сутрин и вечер статистическите данни за броя на заболелите с коронавирус у нас. Не се ли изгубихме в тази статистика като хора?

"Стана часно, че този вирус е заболяване на цивилизования свят. Като един гмуркач мога да ви кажа, че на много места не разбраха за съществуването на пандемията или го усетиха заради липсата на доставки. Въпреки всичко смятам, че хубавите неща след тази криза са много повече от лошите. Хората успяха да се видят в друга светлина и да усетят този нов тип свобода, свобода, че видяхме, че можем да живеем без много неща", каза Любен Дилов-син.

"Съгласен съм, че този период ни даде да разберем, че има различни светове. Смятам, че научихме много уроци, особено по отношение на здравната система - тази дълго отлагана дигитализация започна да се случва, има светлина в тунела. Надявам се електронната здравна система да се случи", допълни от своя страна проф. Иво Петров.

Икономиката в кризата и след нея

Икономистът Георги Стоев също отбеляза положителното на кризата - много сектори в икономиката бяха забавили своята дигитализация, защото можеше и не беше задължителна.

"Със сигурност имаше компании, които спечелиха по време на пандемията, но то целия живот е такъв. Тези кризи идват да покажат на предприемачите, че има смисъл да опитат новото. Разликата между тези, които успяват и тези не е, че вторите са страшно много и никой не знае за тях, а първите са малко, но всички ги знаят. Кризата дръпна завесата зад нормалността на функционирането на икономиката и пазара на труда - умирането на фирми, свиването на фирми, които не са производители, невъзможността да се плащат заплати, съкращаването на хора е нормална част от живота. Това, да си мислим, че ще работим на едно и също място и ще се пенсионираме с добра пенсия и си отиваме на село е невъзможно.

Безработните в момента са 100 000 хиляди, голяма част ще трябва да се преквалифицират. Това ще е свързано с промяна на техния профил, ще се сменят и индустрии. Ще има свиване на цели сектори и правителството трябва да е наясно, че икономиката не е тостер - включваш едно копче и тя тръгва. Икономиката е почти жив организъм, тя е спонтанен ред - правителството трябва да подпомага за този ред, но не и да бъдат дестимулирани работодателите за създаване на нова заетост, защото ще има и нови безработни следващите месеци. Те ще достигнат може би и 400 000. Въпросът е колко бързо те ще намерят своята нова реализация.

Станахме ли по-зависими от новите технологии?

"Като човек, който се занимава с фантастика потомствено, чете, пише и участва във форуми, ще кажа, че не е ново това, че с увеличаването на хората на Земята, технологиите дават решения, които да бъдат виртуални. Т.е - да заемаш много по-малко физическо място и по-голямо виртуално. Технологиите направиха нещо революционно в образованието. Онлайн образованието получи такъв ритник, че дори и учителката в Кубрат се принуди да седне пред компютъра и да пее заедно с децата, което едва ли й е хрумвало, че ще се случи в този живот. Това е пример, че имаше области, в които наистина имаше революция, вероятно те ще стават повече с необходимостта за откриване на нови работни места. Цялата икономика на сезонна заетост е под огромен въпрос - какво ще се случи с нея, това е една от най-сериозните икономики в Европа - трудовите номади", каза Дилов-син.

"При нас в медицината е ясно, че няма как операциите да се случват виртуално. Въпреки че има опити - има роботизирана хирургия, която е един от начините да помогнем на повече хора. Според мен българското здравеопазване, а и европейското, трябва да си извади извода от тази криза, че не трябва да зависи от доброто здравеопазване в една страна. Ето в началото на пандемията имаше няколко лекарства, които се смятаха за панацея, но после се оказа, че не е така. Стана ясно, че ние не можем да ги синтезираме, защото нямаме химико-фармацевтична промишленост. Ние се базирама до някаква степен на вноса на някакви първични суровини или поне частично обработени, за да можем да произвеждаме нашите лекарства. И не е само това. Бяхме си зарязали и не дотам добре оборудвали инфекциозните отделения. Не се оказахме достатъчно подготвени. Хубавото е, че България се оказа много малко засегната от коронавируса поради много причини - правителството все навремени мерки, че имаме много добър неспецифичен имунитет. Но ако беше италианският или испанският сценарий щяхме да бъдем съществено затруднени. Така че трябва да си извадим поуките и да направим следващите стъпки, за да сме подготвени в бъдеще за подобна ситуация", заяви проф. Петров.

Върви ли Европа към възраждане на СИВ?

"При нас всичко бе на показ, даже стана добре, че се чуха различни мнение, дори хората заеха страна заради оформилите се лагери Мангъров-Мутафчийски. Това не е лошо, защото хората започнаха да мислят. По-лошо живеят в страните, където има категорично едно мнение. Всичко беше полезно и важно, за мен най-важното е, че погледнахме към границите на медицинската наука. Тепърва ще ставаме свидетели на подобни вируси.
Парадоксално е, че в момента ЕС е изправен пред възможността да направи нов СИВ с тази програма за подпомагане на икономиките след пандемията - трябва да мисли как националните производства не са толкова зависми от Китай", допълни Любен Дилов.

"Ако Европа не намери начин тези пари да циркулират между всички страни, този съюз ще се разпадне. Тези центробежни сили, които имаше преди COVID-19, могат да се задълбочат. Много голяма е отговорността на големите икономики да помогнат на малките. Наша обаче ще бъде отговорността да използваме това, което ни се даде, да бъде инвестирано по предназначение.

Китай ли стана новият доминант в света?

"Всички икономики пострадаха. Може би ще прозвучи изненадващо, но сред бизнеса повече се говори как трябва да се разкачим от Китай, да има диверсификация на доставките, да не сме зависими от един играч на пазара. Това, което се наблюдава като тренд в момента е по-близка дестинация за изнасяне на производството, изграждане на по-малки заводи. България може да се възползва, това е златен шанс, просто не трябва да се пречи на бизнеса и правителството да има визия по този въпрос", заяви Георги Стоев.

"Сега е моментът да се обърне и тренда българи да се лекуват в чужбина. Дълго време турски и гръцки граждани са се лекували в България - защо да не започнат отново? Имаме много предизвикателства и сега е момента, когато преживяваме този катарзис, да излезем по-силни от него.

В обществата, където социалната ножица е по-разкрачена - те ще минат през кризата по-трудно. Надявам си при нас да има баланс", допълни Иво Петров.

Хуморът

И тримата гости отчетоха, че хуморът е бил на ниво по време на пандемията. Проф. Петров припомни и максимата, че "във време на криза и диктатура се раждат хубавите вицове".

Според Любен Дилов героите, които са били създадени по време на пандемията, като ген. Мутафчийски, ще бъдат забравени бързо. Просто такава е човешката нагласа.

Целия разговор вижте тук!