Как ще платим цената на кризата?

Всеки трябва да плати част от цената за излизането от кризата

За да не се стигне до верижна задлъжнялост и фалити, както и за да се поддържа добра скорост на стопанския оборот, което ще доведе до по-бързо възстановяване на икономиката и доходите, всички трябва да направим компромис със своите заплати, приходи, марж и печалба.

Основните пера на разходите във всеки един бизнес са: заплати; суровини, вложени в производство; покупна стойност на продадени стоки; разходи за услуги, свързани с дейността; енергия и горива; разходи за лихви по кредити. Плащанията за погасяване на главниците по кредитите не са разход, но отнемат паричен ресурс на компаниите, за да функционират стабилно в условия на криза.
С тези елементи на разходите за едни, които са приходи за други, всички трябва да направим компромис и заедно да платим цената за по-бързото възстановяване от кризата.

Цената на кризата за доставчиците на енергия и горива

По време на икономическа криза първите ресурси, които започват да губят своята стойност, са петролът и въглищата, което скоро се отразява и на цената на горивата и енергията.

Доставчиците на енергия в голяма степен са регулирани, така че държавата може да повлияе на тази цена, като занижи до възможното маржа и печалбата на производителите и търговците на енергия, докато икономиката се стабилизира – така, както всички останали икономически субекти ще намалят своя марж и печалба.

Въпреки намалените продажби доставчиците на горива също трябва да намалят своите маржове и печалби, ако искат да помогнат на останалите предприятия по-бързо да се възстановят и по-скоро да започнат да потребяват повече горива.

Цената на кризата за управители, мениджъри, работници и служители

Разходът за заплати е едно от най-големите и критични пера за баланса между приходите и разходите в предприятията. Фактът, че по време на криза предприятията по цял свят бързат да освободят част от персонала си, само доказва това твърдение.

В този смисъл по време на кризата управители, мениджъри, работници и служители трябва да имат нагласата да работят на по-ниски възнаграждения, но да останат на работа – както за да не губят тренинг и да повишават квалификацията си, така и за да помогнат на компанията си да излезе по-бързо от кризата, което ще им донесе по-скоро по-високи доходи.

В противен случай те ще останат безработни за известно време, в което ще загубят трудови навици и квалификация, а когато се върнат на работа – ще се върнат на значително по-ниска заплата и тепърва ще започват да навлизат в работен ритъм и да повишават своята квалификация, за да станат отново ефективни. Това е по-бавният път за възстановяването на техните доходи, отколкото предходната хипотеза.

Намаляването на заплатите по време на криза не означава автоматично по-нисък стандарт на живот, защото в същото време цените на всички продукти и услуги също спадат. Вероятно стандартът на живот ще се намали, но по-добре по-нисък стандарт, отколкото още по-нисък стандарт, когато останеш без работа.

Ако някой работник или служител предпочете да отиде на борсата, трябва да знае, че обезщетението за безработица е в размер на 60% от осигурителния доход и се получава за период от 4 до 12 месеца, в зависимост от натрупания осигурителен стаж и основанието за прекратяване на трудовия договор.

С намаляване разхода за заплати, всяко предприятие ще може да си позволи да продава своите стоки, продукти и особено услуги на по-ниска цена, която да бъде адекватна на кризисната ситуация и търговския оборот да върви с възможно по-голяма скорост.

Цената на кризата за производители и търговци

По време на криза производителите и търговците трябва веднага да натиснат надолу своите разходи за енергия, горива, труд, суровини, стоки, външни услуги и лихви, за да могат с минимален марж да продават своите продукти и стоки на по-ниски цени, което ще води както до повече приходи, така и до повече събираемост на приходите.

Това ще ускорява търговския оборот и постепенно ще води до всеобща по-висока заетост, по-високи доходи и по-високо потребление.

Цената на кризата за доставчиците на професионални и бизнес услуги

Доставчиците на професионални и бизнес услуги са много и най-различни, като започнем от всички видове финансови и административни услуги, минем през рекламата и маркетинга, продължим през разработчиците на софтуер и IT решения и завършим с доставчиците на телекомуникационни услуги, интернет, хостинг и т.н.

Всички тези услуги са жизнено необходими за всички компании по време на криза и затова техните доставчици също трябва да преразгледат заплатите на своите служители, да редуцират всички свои разходи и да намалят маржа и цените си, за да могат повече компании да ползват техните услуги.

Колкото повече компании по време на криза могат да ползват жизненоважните професионални и бизнес услуги за своята дейност, толкова по-бързо ще се възстановят от кризата и след това ще ползват повече и по-скъпи услуги.

Цената на кризата за наемодателите

Наемодателите по време на криза е по-добре да получават някакви доходи от своите имоти, отколкото никакви. Вярно е, че някои от тях ползват банкови кредити, но това е още една причина да имат наематели срещу по-ниски приходи, които да им позволят да си плащат поне лихвите по кредитите, отколкото да не могат да плащат дори и тях.

Ако някой наемодател се изкуши да събира непосилни или неадекватни за кризата наеми, най-вероятно само ще ги фактурира и ще има да ги взема, докато наемателят му в тази криза не се изнесе при наемодател, който ще му предложи по-изгоден наем. Това важи както за наемите на фирми, така и за наемите на граждани.
Колкото повече наематели разберат, че трябва значително да редуцират наемите на своите наематели до техните реални възможности по време на криза, толкова по-бързо ще се възстановят от кризата фирмите и гражданите, и толкова по-бързо ще се оживи и възстанови пазарът на наеми на недвижими имоти.

Цената на кризата за банките

Банките няма да повторят грешката от предходната криза и рязко да повишат лихвите и да притискат длъжниците да погасяват кредите си. Банките не могат да очакват, че всички хора и целият бизнес ще направят компромис със своите заплати, приходи, марж и печалби, за да могат да плащат по-високи лихви и да погасяват главниците по кредитите си.

Очевидно в тази криза банките ще трябва рязко да повишат своята ефективност, основно с намаляването на персонала и разхода за заплати, както и чрез максимална дигитализация на услугите си. Така те ще могат да си позволят да предложат на своите клиенти по-ниски лихви и удължени срокове за погасяване на текущите кредити, за да могат те по-бързо да се възстановят от кризата, след което да ползват повече на брой кредити и банкови услуги.

В кризата много предприятия ще фалират и ще оставят своите кредити необслужени, от което банките ще понесат допълнителни загуби. По-тежките загуби от фалиралите предприятия обаче ще останат за техните клиенти и доставчици, които по принцип не обезпечават своите вземания така, както банките го правят.

След възстановяване на заетостта, маржовете и печалбите трябва да се повишават

В никакъв случай не искам някой да остава с впечатлението, че съм привърженик на ниските маржове и печалби. Те са приложими докато се възстановяваме от кризата и заетостта се възстанови.

След възстановяване на заетостта, единственият начин за постепенното повишаване на доходите и потреблението е постепенното повишаване на маржа и печалбите. Именно заради по-ниските маржове и печалби, доходите в България са значително по-ниски от доходите в Западна и Северна Европа. Разбира се, производителността на труда също е от значение, но колкото и да си производителен, при нисък марж, няма как да реализираш висок доход или печалба.

Кой какво ще загуби, за да се възстановим по-бързо

Всъщност от казаното по-горе следва да обобщим, че никой нищо няма да загуби, за да се възстановим по-бързо от кризата – просто за един период от време всеки ще спечели по-малко в абсолютна стойност, което няма да му попречи да живее нормално, нито ще го лиши от нещата, от които наистина има нужда.

Кризата може да е продължителна, а ресурсите на държавата – недостатъчни

Кризата може да е продължителна, а ресурсите на държавата – недостатъчни за подкрепа на заетостта, но ако работещите и бизнесът платят своята цена за запазване на заетостта и търговския оборот, тогава много по-бързо ще се възстановим от нея, отколкото да се оставим на обичайните кризисни явления (като растяща междуфирмена задлъжнялост и масови фалити).

Всъщност всяка една икономика може да се възстанови сравнително бързо, независимо от ресурсите на своята държава, ако има солидарното разбиране, че всеки трябва да плати част от цената за излизането от кризата.

Ако всеки започне да дърпа чергата към себе си и смята, че някой друг или всички други трябва да платят по-висока или цялата цена, докато той запазва своите заплати, приходи, марж и печалба, то тогава ще затъваме в блатото на по-бавното възстановяване от икономиките, в които има повече разбиране и солидарност, макар и с по-слаби държави.

*Емил Попов е групов управляващ съдружник в Kreston BulMar  - една от най-големите счетоводни компании в България. Той е магистър по финансов мениджмънт и основател на практиката на Kreston BulMar в България през 1996 г. Има задълбочени познания по финанси, счетоводство, данъци, право и корпоративно управление. Лицензиран оценител на търговски предприятия и интелектуална собственост. Зад гърба си има стотици професионални публикации и обучения по счетоводство, данъци, финанси, мениджмънт и лидерство. В над 20-годишната си професионална кариера има натрупан изключителен опит в решаване на сложни бизнес казуси, преструктурирания, сливания и придобивания на компании с различни размери и от различни индустрии. От 2014 г. е член на Управителния Съвет на Българската Търговско Промишлена Палата.