Как ще платим цената на кризата?

Внезапният и продължителен спад в потреблението може да убие и силни компании

Масово предприятията в България и по света не разполагат с парични резерви, с които да платят всичките си разходи за един месец, без да имат никакви приходи, марж и печалба за същия този месец. В това не трябва да има нищо изненадващо, защото предприятията са принудени да функционират ефективно и в тях няма излишно количество пари, които да не са в стопански оборот. Само високотехнологичните и фармацевтичните компании, които работят с много висока норма на печалба, разполагат с огромни финансови резерви, които използват за изследвания и развитие.

В този смисъл когато рязко намалеят или внезапно спрат приходите на едно предприятие, за неопределен период от време, то на практика може да изпадне в неплатежоспособност само в рамките на месец, два или три. Именно по тази причина в подобна ситуация предприятията бързат най-напред да се освободят от голяма част от персонала си, защото не могат да плащат заплати без приходи или с много малко такива.

Предприятията не трябва да бъдат обвинявани в липса на социална отговорност, когато, за да оцелеят по време на криза, трябва да освобождават масово работници и служители. За да могат да съществуват, в т.ч. и да осигуряват заетост, предприятията трябва да са ефективни, иначе няма да са конкуренти на пазара и ще фалират, а фалират ли, техните работници и служители остават без работа. Тоест, заетост в икономиката се осигурява само ефективни предприятия, които са конкурентоспособни на пазара. В този смисъл социалната отговорност на предприятията е ограничена до плащането на достойни заплати и дължимите върху тях осигуровки, когато работят, а когато се наложи да спрат или намалят дейността си по време на криза, социалната функция за обезщетения на останалите без работа служители се поема от държавата, която е получавала от предприятията осигуровки за този риск, докато са работили.

В подобна кризисна ситуация единственият ход на предприятията е да намалят рязко всички свои разходи и спешно да влязат в режим на съществуване, което е в рамките на приходите, маржа и печалбата, които могат да генерират. Това изисква бърз анализ, преструктуриране, предоговаряне и редуциране на всички разходи, за да могат да бъдат покрити с ограничените приходи, което ще позволи най-напред оцеляване на компанията, а след отминаване на най-тежката част от кризата – нейното постепенно възстановяване до предкризисните нива.

При подобна криза всяко предприятие е длъжно да предприеме всички мерки своевременно да събира своите макар и минимални приходи и да си осигури ресурс да заплаща в срок всички доставки, защото, ако те спрат, заради неплащане, всички шансове за избягване на фалит и възстановяване ще бъдат пропилени.

При условия на задълбочаваща се икономическа криза е много важно отговорно да се разбере, че ако едно предприятие НЕ е в състояние да постигне баланс между своите приходи и разходи по време на кризата и съществува вероятност да не плаща или да не доставя на своите доставчици и клиенти, е по-добре да затвори, за да не натоварва със загуби своите контрагенти, заради собствената си неефективност и да ги тласка към фалит, който те не заслужават.

Междуфирмената задлъжнялост е най-голямата заплаха за верижни фалити и задълбочаване на кризата

Най-честият фалит по време на икономическа криза се дължи на несъбрани вземания от клиенти, което лишава компаниите от способността да плащат най-необходимите рационални разходи и доставки за своето функциониране и в края на краищата те са принудени да прекратят дейността си, а нерядко някои от техните доставчици или кредитори ги обявяват в несъстоятелност.

Междуфирмената задлъжнялост възниква в резултат на:

1. Надценено очакване, от страна на доставчик, да получи плащане от свой клиент за продадена му стока, продукт или услуга.

Този проблем може да се прояви по две линии – поискана от клиента неадекватно висока за кризисната ситуация цена за нещо, от което той се нуждае или без което не може, но която той обективно не може да си позволи да плати, или цената е адекватна, но е направена лоша преценка за финансовото състояние на клиента и са надценени неговите способности да управлява своите приходи и разходи по време на криза, така че да може да плати дори и добрата цена.

2. Надценена възможност, от страна на клиент, да заплати на свой доставчик закупена от него стока, продукт или услуга.

Този проблем се проявява, когато клиентът приеме да плати неадекватно висока за кризисната ситуация цена за нещо, от което той се нуждае или без което не може, но която той обективно не може да си позволи да плати, или цената е адекватна, но клиентът няма добро управление на своите приходи и разходи по време на криза и надценява способностите си да плати дори и добрата цена.

Тук не разглеждам феномена на съвсем преднамереното експлоатиране на клиенти със спекулативни за кризата цени, защото те нямат избор, за да се получи по-голяма печалба в условия на стагнация, нито феномена на съвсем преднамереното неплащане на доставчици под прикритието на кризата, за да се източат от бизнеса нечестно акумулирани пари.

Междуфирмената задлъжнялост може да се предотврати с намалени маржове и цени, обективна преценка за способностите на клиентите да плащат и поддържане на възможно по-висока скорост на търговския оборот. Ако всички предприятия разберат това и бъдат коректни в доставките и плащанията, можем да преживеем по-леко кризата и да се възстановим по-бързо от нея.

Междуфирмената задлъжнялост, която води до затваряне или фалит на предприятия, пряко влияе върху намаляване на заетостта, намаляване на стойността на труда, намаляване на доходите и в крайна сметка – до намаляване на потреблението, което води по спиралата на задълбочаване на кризата, а не на излизането от нея.

В условията на криза колкото повече се бавят плащанията между контрагенти, толкова повече се забавя стопанският оборот и всеобщото възстановяване от нея. Затова цените между всички контрагенти трябва да са приемливи и да се плащат бързо.