Това е втората голяма грешка на повечето икономисти, когато се занимават с прогнозиране: те са склонни да не включват в уравненията си личния интерес и способността на големите икономически играчи да влияят на събитията.
Защото кризите може и да са трагедия и изпитание за обикновените хора; но за много големи корпорации или финансови акули те са добре дошли и дори желани. Легендата от Уолстрийт Уорън Бъфет бе казал навремето: "аз съм страхлив, когато другите са алчни, и ставам алчен, когато другите са страхливи". Бъфет направи милиарди през 2008-2011 г., изкупувайки подценени книжа на Goldman Sachs, General Electric, Swiss Re и Dow Chemical. Мениджърът на хедж фонд Джон Поулсън спечели 2,5 милиарда долара от подобни операции.
Спечелиха и Карл Айкан, и ръководената от Джейми Даймън JP Morgan. Както и много други.
Това не се отнася само до фондовите борси, разбира се. Онези, които имат достъп до капитал, могат само да спечелят от удължаването на кризата - то ще им позволи да погълнат конкуренти и да навлязат в нови сектори. Ако въпросният капитал идва от спасителните инструменти на ЕС или местните правителства - което не е нещо немислимо в Източна Европа - изкривяването на пазара добива плашещи размери.
Това са фактори, които чистите икономически теории не могат да допуснат, и затова им се налага да жонглират с множество ръце и да дават прогнози, които описват дори взаимоизключващи се сценарии. Ползата от тях, уви, е само една. Най-добре я е описал Джон Кенет Гълбрайт, също представител на тази професия. "Икономиката", казва той, "е изключително полезна като форма на заетост за икономистите".
Светкавично възстановяване?
Немалко представители на бизнеса са оптимисти и предвиждат много бързо възстановяване след края на мерките - просто защото след дългото затваряне хората ще са изпълнени с ентусиазъм и за работа, и за потребление. "След кризата ще има много бързо възстановяване, каквото даже не сме сънували", твърди Красимир Дачев, председател на съвета на директорите на "Свилоза".
Според него спадът на българската икономика ще е най-много 3% от БВП. "Причината е, че винаги след такива моменти има много бързо възстановяване и период на въодушевление на отворения пазар... Затова смятам, че пораженията ще бъдат повече в мозъците, отколкото реални", казва Дачев в интервю за "Банкеръ".
*Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE
преди 4 години ПРЕКРАСНА СТАТИЯ. САМАТА ИСТИНА: "Колкото до вайканията, че ако беше в eврозоната, България би могла да разчита сега на помощ от Европейския стабилизационен механизъм, те показват само основно непознаване на процесите. Първо, България не би могла да бъде в еврозоната по-рано, защото само допреди две години всякакви сондажи в тази област стигаха до твърд отказ от политическите и финансовите кръгове във Франкфурт, Берлин и Париж. И второ, ако сега беше в механизма, фискално дисциплинираната България по-скоро щеше да плаща за спасението за свръхдлъжниците, отколкото сама да получи помощ." отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години На фона на здравна и икономическа криза, някои алчни за комисионни служители ревностна желаят да ни въоръжават и да ни убеждават колко добре ще се отрази на икономиката ни.Истината е ,че страната ще пострада още повече ,но чуждестранните фирми и корумпираните служители ,явно ще спечелят.Какво безочие в изпитание на криза. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години На фона на здравна и икономическа криза, някои алчни за комисионни служители ревностна желаят да ни въоръжават и да ни убеждават колко добре ще се отрази на икономиката ни.Истината е ,че страната ще пострада още повече ,но чуждестранните фирми и корумпираните служители ,явно ще спечелят.Какво безочие в изпитание на криза. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години На фона на здравна и икономическа криза, някои алчни за комисионни служители ревностна желаят да ни въоръжават и да ни убеждават колко добре ще се отрази на икономиката ни.Истината е ,че страната ще пострада още повече ,но чуждестранните фирми и корумпираните служители ,явно ще спечелят.Какво безочие в изпитание на криза. отговор Сигнализирай за неуместен коментар