България още не е поискала отлагане на членството в ERM II

До момента българската страна не е поискала отлагане на процеса по присъединяване към така наречената „чакалня за еврозоната“, научи Investor.bg. Отлагането трябва да бъде одобрено от Еврогрупата, Дания и Европейската централна банка (ЕЦБ). Въпросът в момента е особено актуален, тъй като поставеният от финансовия министър Владислав Горанов срок за входирането на нужните документи за кандидатстване изтича на 26 април, което е след две седмици.

Преди малко повече от седмица управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев обяви в ефира на Нова телевизия, че сроковете за присъединяване на страната ни към банковия съюз и валутно-куросвия механизъм ERM II вече са нереалистични. Той отбеляза, че все пак работата по процеса не трябва да спира, но евентуално отлагане за 2021 г. „няма да бъде фатално“.

„Към момента протича техническо коригиране на вътрешни срокове в работния процес, но няма официално решение, свързано с промяна във времевия хоризонт. Ако правителството, в координация с БНБ, приеме решение в тази област, това ще бъде своевременно оповестено“, отговориха от централната банка на въпросите на Investor.bg. От Министерство на финансите отказаха да коментират темата, тъй като според ведомството в момента тя не е на дневен ред и има редица други важни въпроси, които трябва да се разрешат. 

Според много икономисти отлагането е напълно нормално и не би следвало да е „новина“. Влошаването на икономическите показатели на еврозоната и сериозната рецесия, която се задава, не са неочаквани, но това е само на пръв поглед.

Ако се върнем малко по-назад във времето и си припомним скандалите около последните промени в Закона за БНБ, касаещи фиксирания курс на лева към еврото, нещата придобиват малко по-различен смисъл. Вече много пъти писахме, че без тези поправки на практика страната ни няма как се присъедини към ERM II, но в същото време други държави ще могат да искат промяна на валутния курс. За да се гарантира запазване на курса, Народно събрание прие решение, според което страната ни няма да се присъедини към „чакалнята“ при курс, различен от сегашния.

Въпросът е, че веднъж влязла вътре, страната не разполага с нормативен механизъм, който да гарантира, че през целия престой до официалното членство в еврозоната България ще запази въпросния „фиксиран“ курс. Въпреки че от БНБ успокояват, че най-вероятно за страната ни ще се приложи неписаното правило за страните с борд, че те ще се присъединят към еврото с текущия си курс, все пак остава притеснение, че това правило е точно такова - неписано.

В момента само една страна – Дания, е член на ERM II. След като първият валутно-курсов механизъм претърпя силен натиск преди повече от 25 години, през 1993 г., диапазонът бе разширен от 2,25% на +/-15% отклонение. Всъщност Дания не е задължена да участва в третата фаза на ERM II, т.е. да замени датската крона с еврото. Въвеждането на еврото в страната беше отхвърлено на референдум, проведен през 2000 г.

Швеция не се е присъединила към механизма ERM II, като по този начин съзнателно не е покрила критериите за въвеждане на еврото. През 2003 г.  на референдум шведите гласуват против въвеждането на еврото, като към момента казусът е „висящ“. ЕК и ЕЦБ заявиха, че ще приемат мълчаливо тази дерогация за момента. Шведското правителство многократно е обявявало, че страната ще въведе еврото след референдум, който да одобри този ход.

Защо обясняваме всичко това?

Само преди около месец датската крона започна да губи стойност, като по този начин приближава границите на курса от +/- 2,25% около еврото. Същите онези граници, които е длъжна да поддържа по време на членството си във валутно-курсовия механизъм.

За да не се стига до по-големи отклонения, се наложи централната банка да предприеме определени действия (интервенира на валутния пазар), с които на практика се стигна до значително намаление на валутните резерви. Това наложи датската централна банка да поиска от ЕЦБ повишение на линията за валутен суап от 12 на 24 млрд. евро. Чрез линиите на валутен суап дадена централна банка може да получи ликвидност в чуждестранна валута от централната банка, която я емитира, често защото е нужно да се предостави съответната валута на местни търговски банки. Подобни инструменти на централните банки по паричната политика се използват от десетилетия.

България вече 23 години поддържа успешен паричен режим с фиксиран курс и пълно покритие на емитираните пари с еврови валутни резерви. И това в момент, в който валутните резерви на БНБ са на историческия си пик. Левът има  над 100% покритие и проблемите на Дания за момента изобщо не стоят пред нас. И това не е лошо на фона на глобалната рецесия, растящата безработица и срива на глобалните икономики.