Форсмажор и стопанска непоносимост в ситуация на пандемия

Необходима е преценка във всеки отделен казус за това кое конкретно събитие е оказало влияние върху възможностите за изпълнение, кога е настъпило то и дали действително е направило изпълнението обективно невъзможно, както и цялостно дали събитието отговаря на дефиницията за форсмажор. Например ако по време на пандемията един завод не може да изпълни задължението си да предостави продукция в определено количество, това би могло да се дължи на мерки, наложени от Министъра на здравеопазването на 13.03.2020 г., но би могло да се дължи и на стачка на работници, които се притесняват за здравето си, считано от 20.03.2020 г. Съответно ще е въпрос на конкретна фактическа преценка дали договор, сключен на 15.03.2020 г., може да бъде обхванат от института на форсмажора, коя е причината за неизпълнението му и кога е настъпила тя.

Освен това законът задължава длъжника да уведоми писмено другата страна в подходящ срок в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. Няма конкретно установена дефиниция какво означава подходящ срок, но се препоръчва това да се случи незабавно след установяване на всички приложими факти. Ако не уведомите своя кредитор за възникналата форсмажорна обстановка, може да дължите обезщетение за настъпили вреди, които е могло да бъдат избегнати в случай на своевременно уведомяване. 

Трябва да се отбележи, че в договорите често се включват клаузи за непреодолима сила. Тези клаузи също трябва да се анализират внимателно при преценката дали страната може да се позове на форсмажор в контекста на конкретния договор и влиянието на ситуацията на пандемия върху него. От една страна, възможно е специалните договорни клаузи да дават по-широки възможности за позоваване на непреодолима сила в допълнение на предвиденото в закона. Възможно е обаче тези клаузи да предвиждат и специфични условия, за да може страната да се позове на форсмажор (напр. точно определен срок, в който засегнатата от непреодолимата сила страна следва да уведоми насрещната за настъпилото обстоятелство; доказване на непреодолимата сила с изрично предвидени документи – напр. сертификат, издаден от определена търговска камара и т.н.).

Последици от непреодолимата сила

Основните последици от позоваването на форсмажор са следните:

-     страната, която своевременно се е позовала на форсмажор, не носи отговорност за неизпълнението си, докато трае непреодолимата сила (т.е. не дължи обезщетение за вреди и неустойки по договора);

-     ако договорът бъде прекратен поради непреодолима сила, задълженията на страните по него отпадат и те се освобождават от тях.

Според преобладаващата съдебна практика прекратяването на договора поради непреодолима сила действа за в бъдеще. Това означава, че ако една от страните е извършила разходи във връзка с договора (напр. плащания на подизпълнители; разходи за суровини и материали и т.н.), те остават в нейна тежест и тя не може да търси обезщетение за тях от насрещната страна. Отново следва да се оцени спецификата на договорните отношения, тъй като и от това правило ще са налице изключения. Така, ако едната страна по двустранен договор е платила авансово на другата и в същото време не е получила насрещно изпълнение поради непреодолимата сила, в най-честата хипотеза ще има основание за връщане на платеното.

Стопанска непоносимост

Стопанската непоносимост е основание по съдебен път да се измени или прекрати договор. За разлика от непреодолимата сила, при стопанската непоносимост изпълнението на договора е обективно възможно, но поради съществено изменение на социално-икономическите условия, настъпило след неговото сключване, запазването и изпълнението на договора при първоначално уговорените условия съществено би накърнило икономическите интереси на едната от страните.

Например ако търговски обект е нает срещу определена наемна цена и впоследствие поради икономическа криза приходите от продажби, които този обект реализира, спаднат до размер, който дори не може да покрие наемната цена, би следвало да се приеме, че е налице стопанска непоносимост. В такъв случай засегнатата страна би могла да предяви иск пред съда, с който да поиска или промяна на наемната цена, или прекратяване на договора за наем.

Предпоставките за уважаване на такъв иск са:

§     да са възникнали такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят при сключването на договора. В конкретния случай би следвало да се приеме, че ситуацията с COVID-19 и наложените от властите извънредни мерки не биха могли да бъдат разумно предвидени, преди в публичното пространство да бъде оповестена информация, че се очаква България също да бъде засегната от пандемията;

§     запазването на действието на договора да противоречи на справедливостта и добросъвестността. Тази предпоставка ще е изпълнена, ако поради възникнали след сключване на договора обстоятелства се е стигнало до нарушена еквивалентност на престациите, тоест договорът да е станал крайно икономически неизгоден за едната от страните в следствие на изменената ситуация.

§     срокът за изпълнение на договора да не е изтекъл.

Важно е да се подчертае, че изменението или прекратяването на договора на основание „стопанска непоносимост“ става само от съда или от арбитраж (в случай че страните са включили в договора си арбитражна клауза, обхващаща споровете за стопанска непоносимост). Подобно производство би могло да отнеме време и средства. Следва да се отчете и че като част от извънредните мерки във връзка с пандемията бе силно ограничено разглеждането на търговски дела от съдилищата в периода на извънредното положение. Това означава, че дори сега да бъде предявен иск за стопанска непоносимост, той по всяка вероятност ще бъде разгледан след отмяната на извънредните мерки.

Освен това следва да се има предвид, че изменението или прекратяването на договора заради стопанска непоносимост има действие занапред, т.е. дори искът да бъде уважен, засегната от стопанската непоносимост страна не би могла да претендира обезщетение или възстановяване на плащания, които е направила по договора, преди изменението или прекратяването му от съда.

Ето защо най-удачният подход в тази ситуация е въпросът да бъде разрешен чрез преговори между страните и изменение или прекратяване на съответния договор по взаимно съгласие.

В заключение следва да се подчертае, че пандемията от COVID-19 и наложените от властите извънредни мерки в тази връзка са обстоятелства, по които тепърва предстои да бъде установена трайна съдебна практика. Времето ще покаже как съдилищата ще интерпретират настоящата ситуация в контекста на класически правни институти като непреодолимата сила и стопанската непоносимост.

Пенчо Станчев е старши адвокат, а Радослава Макшутова е адвокатски сътрудник в "Димитров, Петров и Ко.". Горният текст не представлява правен съвет или консултация и не следва да бъде възприеман като достатъчен за разрешаването на конкретни правни проблеми, казуси и др.