Икономика по време на пандемия

Възможни икономически мерки

Общият поглед към макроикономическия удар от коронавируса, както и прегледа на развитието в другите държави, дава ясна посока на евентуални мерки в България. Бъдещето развитие на ситуацията с вируса е непредвидимо, но на първо време е важно да се фокусираме върху възможните краткосрочни мерки. Със сигурност има нужда от дебат за необходимите дългосрочни политики за преструктуриране на стопанската активност и връщане отново на траекторията на висок растеж – засега обаче на дневен ред са спешни действия, които би следвало да се ограничат до адресиране на непосредствените проблеми.

• Промяна в приоритетите на държавния бюджет

Държавният бюджет за 2020 г. беше гласуван при очакването за растеж и поредна рекордна година по отношение на приходите. Новата ситуация изисква нови приоритети и вътрешно преструктуриране в бюджета. Разходи, които не са критични в момента, в т.ч. предвидени публични инвестиции, могат да бъдат отложени, така че натискът върху бюджетното салдо да бъде намален.

• Фискална подкрепа за непосредствената борба с епидемията

Повишените разходи, които имат директно отношение към справянето със ситуацията, са безспорни. Тук влизат лечебните разходи, в т.ч. оборудване и  консумативи, подкрепа на медицинският персонал, повече ресурс за социалните услуги спрямо възрастните, особено социалният патронаж, който играе ключова роля в създалата се ситуация. Това са неизбежните разходи за справяне с епидемията.

•  Подкрепа за работниците, които са ударени от извънредното положение

Големият фокус безспорно е върху работната сила, като масови съкращения при спиране или рязко ограничаване на приходите са очаквана бизнес реакция. Неслучайно във всяка една страна основната мярка е насочена именно към запазване на заетостта. Ако бъдат съкратени, работниците ще имат право на обезщетение за безработица, и това така или иначе ще бъде увеличен разходи за НОИ. Утвърдена и използвана схема е предоставяне на държавна помощ за определен срок за покриване на част от работната заплата от държавата, ако работодателят не уволни наетите и продължи да им плаща пълното възнаграждение. 

На микрониво, работникът получава пълния си доход, а не 60% обезщетение за безработица, а помощта отива към компании, които не възнамеряват да прекратят бизнеса и имат дългосрочно намерение да продължат дейност. На макрониво, така се запазва квалифициран персонал, изградени отношения и в най-общ план икономиката е по-подготвена с човешки капитал за „рестарт“.  Към момента българското правителство е заявило намерение да въведе такава схема, при продължителност от 3 месеца и държавна помощ в размер на 60% от размера на заплатите, като не е ясен обхватът на лицата, за които ще е допустимо да кандидатстват.

• Ликвидна подкрепа под формата на данъчни мерки

Важно е да направим уговорката, че в не много далечно бъдеще ще бъде на дневен ред дебат за данъчни мерки, които да повишат инвестиционната привлекателност на България и конкурентоспособнотта на бизнеса. В случая обаче непосредствената дискусия е за бързи мерки, които да подобрят в най-краткосрочен план ликвидността на засегнатите от ограниченията. Най-очевидният подход е да се отложат крайните срокове за някои плащания. Към момента предложението на правителството е за отлагане с 3 месеца на срока за годишните декларации по корпоративното облагане. Подобен подход може да предложи за срока за годишните данъчни декларации на физическите лица (който засяга и едноличните търговци).

Все пак трябва да се отчита, че голяма част от бизнеса не е пряко засегнат от ограниченията пред дейността и би следвало да продължи да плаща дължимите данъци, акцизи и осигуровки в предвидените срокове, още повече, че текущите публичните разходи трябва да продължат да се извършват без забавяне. Ако се приложи ефективно схемата за подкрепа на заетостта, това е възможност за известна ликвидна помощ за работодателите, при които има значителен разход на труд. За най-малките фирми обаче – в които основно работят собственици или членове на семейството – тази схема може и да е по-трудноприложима. Още повече, те имат фиксирани разходи – месечни вноски за социално и здравно осигуряване – които не зависят от обема на дейността и приходите.

Възможен механизъм е удължаване на срока за плащане на осигуровки на самоосигуряващи се лица (с един или два месеца), като възможността не бива да се разпростира върху по-големи фирми. Не на последно място, и сега законодателството позволява разсрочване на задължения към НАП, като това обаче изисква договаряне и съгласие на приходната администрация.

•  Ликвидна подкрепа за МСП

Това изглежда ще бъде един от основните механизми за бърза реакция в целия ЕС. Подходът в други страни включва създаване (или използване на вече съществуваща) схема за гаранция, която се разпростира върху новоотпуснати краткосрочни кредити от търговските банки към бизнеса. За да се ограничи т.нар. „морален риск“, а и за да се насочат средствата към компании, които ще ги използват да спасят дейността на предприятията, а не за покриване на загуба на собственика, добрите характеристики на подобни схеми са две: лимит на средствата за кредитиране на отделно предприятие – например до 1 млн. лв., гаранцията не е за 100% от сумата – т.е. банката също носи риск, и кредитиране само на иначе „здрави“ компании. В повечето страни схемите за големи компании са отделни от тези за МСП.

Засега българското правителство даде доста оскъдна информация за намеренията си. Изглежда ще се активизира схема за гаранции по кредити за МСП през Българска банка за развитие – но няма никаква яснота по параметрите и изискванията за достъп. По-притеснително е намерението за финансиране на големи компании чрез покупка на акции и дялове с опция за обратно изкупуване. Няма яснота как ще изглежда схемата, но подобен подход създава значим риск да се използва извънредното положение за „набутване“ на вече губещи или проблемни фирми на ББР (т.е. на данъкоплатеца), като съответно от схемата ликвидност печели единствено въпросният недобросъвестен инвеститор.

• Ясни санитарни правила за тежката индустрия

Големите структуроопределящи предприятия трябва да въведат засилени санитарни мерки и ясно да отделят различните смени и екипи в предприятията. При по-широко разпространение на коронавируса е неизбежно да има случай на заразени и в някои от най-големите предприятия в страната. Ясното разделение на смените и екипите ще позволи изолирането на контактните лица да бъде ограничено и предприятието да продължи да работи нормално.