Пазарът на труда през 2019 г.: Курс към пълна мобилизация

Необходимо е мобилизиране на всички резерви на пазара на труда, тъй като общата тенденция, която е демографски обособена, е на намаляване на работната сила, коментира и вече бившият министър на труда и социалната политика Бисер Петков. Той предупреди, че след 2020 година влиянието на негативните демографски процеси ще доведе до намаление на заетостта, като за периода от 2020 година до 2034 година спадът в заетостта ще бъде около 6% и броят на заетите ще намалее с около 190 хиляди.

Прогнозите на социалното министерство сочат, че през 2034 година структурните дефицити за кадри със средно образование ще засегнат над 77 хиляди работни места, на които ще бъдат ангажирани хора с по-ниска квалификация от необходимата.

Към момента голямото предизвикателство остава активирането на хората в трудоспособна възраст, които не са заети. За целта ще се мислят мерки за регистрирането и консултиране, предлагане на работа, обещаха от социалното министерство.

„В момента в България има поне 300 хиляди души, които по различни причини не намират своето място на трудовия пазар. Годината обаче показа, че още няма нагласа за активиране на резервите на пазара на труда като изход от кризата, в която работодателите са изпаднали - да търсят и да не намират работници“, каза Иван Нейков.

„Продължаваме да не използваме резервите от човешки ресурс - хората с увреждания, но запазена работоспособност, хората, които се водят, че нито учат, нито работят, както хората в пенсионна възраст“, посочи той. И обърна внимание и на друг дефицит - трудовият ни пазар продължава да е лишен от гъвкавост, защото „не излизаме от стандартния модел на труд с осем часа работен ден при петдневна работна седмица, което лишава пазара от значителна работна сила“.

Според Георги Първанов от Българска асоциация за управление на хора бизнесът и държавата трябва да инвестират повече в преквалификацията на кадри. По думите му между 700 хил.- 1 млн. души работещи в чужбина българи са интересни профили като резерв.

Държавата припозна и друг приоритет – подобряването на шансовете и възможностите на работната сила да отговори на предизвикателствата на пазара на труда и на търсенето на работодателите чрез повишаване на възможностите за включване в обучение, съответстващо на търсенето. Това ще е акцент в Националния план за действие по заетостта през 2020 г. А през следващия програмен период социалното министерство ще разполага с почти двоен ресурс в областта на мерки и политики в областта на пазара на труда. 

Регионалните различия

Рано е да се каже дали сме стигнали до точката на прегряване, но икономическото забавяне неизбежно ще се отрази на този пазар, смята Адриан Николов. Според него до известна степен се стопяват регионалните различия.

"Пазарът на труда извън София се подобри много, макар и неравномерно - Пловдив, Стара Загора, Варна, Габрово са добавили много нови работни места, в индустрията най-вече“, посочи икономистът пред Bloomberg TV Bulgaria.

На противоположна позиция обаче е Иван Нейков. Той смята, че регионалните диспропорции продължават да деформират българския трудов пазар: „Регионалната диференциация остава проблем, защото пазарът на труда в София няма нищо общо с този в Северозападна България, например. Едни 200 км са в състояние да променят тотално картината, която статистиката дава“, коментира експертът.

В дългосрочен план прогнозите на изследователски екип, направил средносрочни и дългосрочни прогнози за пазара на труда, също показват, че все повече ще се задълбочават регионалните дисбаланси. Очаква се към 2034 година най-нисък брой заети да има в Северна България - Видин, Монтана и Силистра.

На фона на несбъдналите се прогнози за пазара на труда годината приключи с избора на нов социален министър. Очакванията към Деница Сачева са големи не само по отношение на трудовия пазар, а и по семейните и социални политики, пенсионната система, минималните доходи и пр., изискващи сериозни промени в остарялото ни трудово законодателство.