Съветът на ЕС: България трябва да подобри събирането на данъците

Съветът на Европейския съюз счита, че България ще спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж през 2019 г. и 2020 г. На базата на представените на 24 април 2019 г. от страната ни национална програма за реформи за 2019 г. и конвергентна програма за 2019 г., съветът препоръчва на България редица мерки.

На първо място според органа е нужно да се подобри събирането на данъците чрез целенасочени мерки в области редица като данъците върху горивата и труда. Страната следва да модернизира корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемането и привеждането в действие на бъдещото законодателство (това законодателство е и част от мерките, които страната следва да изпълни, за да бъде допусната в ERMII. Основната част от него е пред приемане, б. ред.).

Съветът на Европейския съюз препоръчва още страната ни да гарантира стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора, насърчаване на адекватната оценка на активите, включително банковите обезпечения, и насърчаване на функциониращ вторичен пазар за необслужваните заеми. София следва да гарантира ефективен надзор и прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари и да укрепи небанковия финансов сектор чрез ефективно прилагане на основан на риска надзор, изпълнение на приетите наскоро насоки за оценка и осъществяване на надзор на групово равнище.

Препоръчва се да се насочат повече инвестиции към научните изследвания и иновациите, транспорта, по-специално към неговата устойчивост, водите, отпадъците и енергийната инфраструктура и енергийната ефективност, като се отчитат регионалните различия и подобряват бизнес средата.

Освен това се очаква България да подобри пригодността за заетост чрез засилване на уменията, включително на цифровите умения. Страната следва да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно положение и да предприеме мерки за социално приобщаване чрез подобряване на достъпа до интегрирани социални услуги и услуги по заетостта и по-ефективно подпомагане на минималните доходи.

Нарастващият недостиг на умения в България изисква значителни инвестиции. Пригодността за заетост на младите хора може да се повиши, ако бъдат подобрени качеството и ефективността на стажовете и чиракуването. Освен това участието в мерки за повишаване на квалификацията и преквалификация сред възрастното население е много слабо. Въпреки предприетите мерки за насърчаване на развитието на цифровите умения, в България равнището на основните цифрови умения остава сред най-ниските в ЕС (29% от физическите лица притежават основни цифрови умения в сравнение със средно 57 % за ЕС), става ясно от анализа. Образователните резултати са ниски и продължават да бъдат силно повлияни от социално-икономическия статус на родителите. Това отразява предизвикателствата, свързани с качеството и приобщаващия характер на системата на образование и обучение. България инвестира недостатъчно средства в образованието, особено в предучилищното и началното образование — две области, които са от решаващо значение за създаването на равни възможности от ранна възраст. Участието в качествено образование и грижи в ранна детска възраст е слабо, особено за ромите и децата от други групи в неравностойно положение. Делът на преждевременно напусналите училище все още е висок, което има отрицателни последици за бъдещата  пригодност за заетост и резултатите на пазара на труда. Приложимостта на професионалното образование и обучение за пазара на труда и наличието на дуално професионално образование и обучение продължават да бъдат недостатъчни. 

Препоръчва се подобряване на достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти.

Според съвета секторът на здравеопазването все още се характеризира с ниски публични разходи. Хората в България са изправени пред ограничен достъп до здравеопазване, причинен от неравномерното разпределение на ограничените ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване. Преките плащания от страна на пациентите са значителни, тъй като те трябва да компенсират ниското равнище на публичните разходи. Ниската степен на наличност на общопрактикуващи лекари ограничава предоставянето на първични здравни грижи. Съществува значителен недостиг на медицински сестри, като броят им на глава от населението е сред най-ниските в Съюза. По-бързото и по-ефективно изпълнение на националната здравна стратегия ще спомогне за справяне с  тези слабости, отчитат от Съвета на ЕС.

Общата цел на препоръките е държавите да бъдат насърчени да повишават възможностите си за растеж с обновяването на икономиката и укрепването на своята устойчивост. Въпреки несигурността и не толкова благоприятните условия в световен мащаб, равнището на безработицата е рекордно ниско, а прогнозите за 2020 г. са икономиките на всички държави в ЕС да отбележат ръст. Препоръките за всяка държава са насочени към предприемането на ефективни структурни реформи, насърчаването на инвестиционните стратегии и на отговорни фискални политики.