Еврозоната – необходимото зло

Ще имали разхлабване на фискалната дисциплина?

Според доклада на ИПИ всички страни от ЦИЕ (Централна и Източна Европа), които са станали членове на еврозоната, отчитат здравословни темпове на икономически растеж. Например, за последните три години петте страни от ЦИЕ, членки на еврозоната – балтийските, Словакия и Словения – отчитат среден икономически растеж на човек от населението от малко над 3,6%, а Полша, Чехия и Унгария, които са извън еврозоната, отчитат практически същия среден растеж с разлика под една десета. През 2017 г. петте страни от региона, влезли в еврозоната, ускоряват растежа и достигат среден темп от близо 5%, докато Полша, Чехия и Унгария растат с около 4%. С други думи, влизането в еврозоната няма негативен ефект върху процеса на настигане. Същото се отнася и до фискалните показатели – петте страни от ЦИЕ, които са влезли в еврозоната имат като цяло ниски нива на дълг и дефицит (само Словения е изключение заради банковата криза от 2013 г.). Всъщност и нивата на дълг, и нивата на дефицит са по-ниски в последните години в страните, влезли в еврозоната, в сравнение с тези, които не са влезли. Като цяло, всички страни от ЦИЕ (и тези в еврозоната, и тези извън нея) успешно са излезли от процедурите по свръхдефицит, а Естония въобще не е влизала в такава процедура. Унгария и Хърватия имат дълг над 60% от БВП, въпреки че не са в еврозоната, а само Словения от страните в еврозоната има дълг над лимита (заради банковата криза). Въобще, няма никакви причини да се смята, че членството в еврозоната води до разхлабване на фискалната политика.

евр

Чехия и Словакия, двете страни в обща държава в продължение на повече от 70 години до 1993 г., когато Чехословакия се разделя на две, влизат в ЕС през 2004 г. През 2009 г. Словакия влиза в еврозоната, докато Чехия остава отвън.

От 2009 г. насам икономическият растеж на Чехия е 1,3% средногодишно, докато в Словакия икономическият растеж е 2% средногодишно. В резултат настигането в Словакия върви по-бързо отколкото в Чехия – за разглеждания период Словакия е увеличила своя БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност близо два пъти по-бързо от Чехия. Вижда се също, че кризата през 2009 г. е ударила и двете страни еднакво. Нещо повече, през 2012-2013 г. Чехия е връхлетяна от втора рецесия, докато Словакия отчита икономически растеж всяка година. С други думи, Чехия, като страна извън еврозоната със собствена монетарна политика, не е изолирана от кризите по-добре, а тъкмо напротив. Чехия е засегната от кризата в еврозоната, въпреки че е отвън, докато Словакия е по-малко засегната, въпреки че е част от еврозоната, обясняват от ИПИ.

Ще се освободи ли валутният резерв на България?

Когато се говори за присъединяване на България към еврозоната, неминуемо се повдига въпросът за бъдещето на валутните резерви. Международните валутни резерви на Българя достигат 23,5 млрд. евро през юни, като ръстът спрямо предходния месец се ускорява до 3% при 1,4% през май, показват данни на Министерство на финансите.  Някои наблюдатели твърдят, че след приемане на единната валута тези средства ще се „освободят” и ще бъде възможно поне част от тях да се инвестират в българската икономика. С присъединяването на страната към еврозоната Българската народна банка, като част от Евросистемата, е задължена да прехвърли част от валутните си резерви към Европейската централна банка. Срещу тази операция в актива на БНБ ще бъде създадена нова сметка – вземане от ЕЦБ, обясняват от ИПИ. Валутните резерви на ЕЦБ гарантират, че тя разполага с достатъчно ликвидност за извършване на валутни операции, ако е необходимо. Тези валутни резерви първоначално са набрани чрез прехвърляне на чуждестранни резервни активи от националните централни банки на страните от еврозоната. Това се случва при старта на третата фаза на Икономическия и паричен съюз от 1 януари 1999 г. Останалите чуждестранни валутни резерви остават на разположение на националните централни банки, т.е. БНБ, но това не означава, че тя може да се разпорежда с тях по собствено усмотрение, уточняват експертите. Иначе, факт е, че след присъединяване на България към еврозоната БНБ ще има по-голяма свобода при инвестирането на валутните си резерви, но въпреки това ще е принудена да съгласува действията си с ЕЦБ, а това означава спазване на редица изисквания, включително големина на експозициите, рисков профил и др.

Ще стане ли България новата Гърция?

Преди 20 години България и Гърция имаха практически един и същ размер на държавния дълг – около 100% от брутния вътрешен продукт. Двете страни тръгнаха от една и съща изходна позиция на твърде висок държавен дълг, големи дефицити, макроикономическа нестабилност. Нещо повече, през 1997 г. България фиксира българския лев към марката/еврото, а Гърция прие еврото за своя валута през 2001 г. Т.е. и двете страни имаха две десетилетия на валутен съюз с еврото. Интересно е, обаче, какво се случи в този период, припомнят от ИПИ.

Само за едно десетилетие – от 1997 до 2007 г. - България успя да намали държавния дълг до ниско ниво, под 20% от БВП. При гръцкия дълг положението е съвсем различно – в десетилетието от 1997 до 2007 г. той остана на ниво около 100% от БВП, след което по време на кризата почти се удвои, достигайки европейски рекорд от около 180% от БВП и остана близо до това ниво през последните 7 години. Това показва, че между България и Гърция има фундаментална разлика както в добрите, така и в лошите времена.

През последното десетилетие имаме два случая на рязко увеличение на дефицита – през 2009 заради световната криза и през 2014 заради КТБ. И в двата случая дефицитът е елиминиран много бързо – съответно в рамките на 3 години първия път и в рамките на 2 години втория път. Тази бърза корекция на дефицита в България е показател за дългосрочна бюджетна устойчивост, тъй като бързата реакция не позволява на дефицита да расте безконтролно, увеличавайки държавния дълг. България е била във формална процедура по свръхдефицит един-единствен път (2010- 2012 г.) и излезе от процедурата в рекордно кратки срокове – само за 2 години. Свръхдефицитът от 2014 г. беше коригиран толкова бързо, че страната въобще не влезе в процедура по свръхдефицит. За сравнение от ИПИ припомнят, че Гърция е в свръхдефицит практически постоянно. Страната влезе в процедура през 2004 г. и излезе едва през 2017 г., но дори и в момента дългът е около 3 пъти по-висок от максималния лимит, разрешен от Маастрихтските критерии.

По данни на Евростат, за последните две десетилетия България е постигнала най- голямо намаление на държавния дълг сред всички страни от ЕС. Гърция е в другата крайност – тя е постигнала най-голямо увеличение сред всички 28 страни членки на ЕС.

Минуси

Не трябва да се пренебрегват така наречените асиметрични шокове или казано иначе специфичните за българската икономика проблеми. Всеизвестно е, че в страната нивото на доходите е ниско, производителността на труда е под критичния минимум. Трудностите биха дошли от това, че ако паричната политика се провежда с оглед на интересите на целия валутен съюз, страната ни няма да може да омекоти шокове чрез инструменти като повишения на лихвите при бурен кредитен ръст или обратното. Освен това БНБ ще бъде ограничена и няма да може да използва някои от останалите инструменти, до които все пак има достъп в условията на валутен борд.

За съществен минус от влизането ни в еврозоната обаче се счита фактът, че голяма част от държавите членки на съюза са в доста тежко положение. Ако се наложи някоя закъсала страна да бъде спасявана, това неминуемо ще се отрази и на България. От началото на 2018 г. икономическият растеж в страните от еврозоната се забавя. Германската икономика, най-голямата в еврозоната, се сви през третото тримесечие. Забавянето на растежа още веднъж поставя въпроса дали растежът не се е дължал предимно на паричната политика на ЕЦБ. Стимулиращата политика на ЕЦБ предостави на икономиките в еврозоната период на възможност за провеждане на необходимите структурни политики, който изглежда не беше използван от правителствата. Поради това устойчивостта на отделни икономики и на еврозоната като цяло остава открито предизвикателство, заяви Калин Христов, подуправител на БНБ по време на конференция през ноември, организирана от в. „Капитал“.

Също така моментът за членство в еврозоната е критичен от гледна точка на това, че още от началото на миналата година се говори за реформа във валутния и банков съюз. Реално обаче тя едва ли ще се реализира преди смяната на сегашната Европейска комисия и Европейски парламент, т.е. преди 2019 г.

Вместо обобщение

Разбира се, еврото не е свещена крава. Повечето от страховете за влизането в клуба на богатите почиват на стари и спекулативни хипотези. Има обаче и съвсем реални притеснения и те се въртят предимно около това дали една зле подготвена страна, като България, ще успее да направи нужните реформи и да догони другите състезатели в тази щафета на далечни разстояния. Залогът е голям, а друг шанс едва ли ще има.