Икономиката на Столична община е съсредоточена в информационните технологии, бизнес услугите и туризма. Това показва проучване на Визия за София - Сдружение „Асоциация на българските лидери и предприемачи“.
Финансовите услуги, развойната и изследователска дейност имат най-голям потенциал като висок марж на печалбата.
Строителството, транспортът и логистиката пък имат по-ниска добавена стойност, но голям обем.
Фармацията е с добри перспективи за специализация и се отличава с изключително висок марж на печалбата (28%), висока добавена стойност и ръст на заетите.
IT бизнесът
В София има географска концентрация на IT бизнеса, който отбелязва над 8 пъти ръст за периода 2010 - 2015 г., притежава висококвалифицирана работна сила, конкурентна в международен мащаб (аутсорсинг дестинация).
IT компаниите са 3 500 или 10% от всички фирми с реална дейност в Столична община. Относителният дял на приходите на софийската икономика е над 3,4 млрд. лв. - 2,9% от приходите от компании в общината, според данни за 2015 г., а относителният дял на печалбата е приблизително 300 млн. лв. (6%).
Най-голям дял от приходите се генерира от средните (3%) и големите (1%) компании - около 60%, където работят 61% от специалистите. По данни от BASSCOM Барометър 2017 г. средната заплата в клъстера е почти четири пъти над средната за страната.
Проблемът с недостига на кадри ще се задълбочава, като резултат анализаторите отчитат балон на заплащането.
В сектора са заети приблизително 40 хил. служители в Столична община, а дефицитът е оценен на 30 хил. за следващите 10 г.
Бизнес услугите
Бизнес услугите регистрират относителен дял на приходите в икономиката на общината от над 3,7 млрд. лв. или 3,2% от регистрираните приходи от компании в София за 2015 г.
Но докато IT клъстерът е нараснал осем пъти в последните години, клъстер бизнес услуги расте с 25%. Анализаторите отбелязват, че при бизнес услугите се наблюдава по-висок марж на печалбата - 12% спрямо 9% за IT клъстера.
Тук попада и аутсорсингът (без аутсорсинга в IT услугите), който се развива активно през последните 10 г. В Индекса за глобален аутсорсинг за 2017 г. България заема 15-о място сред 55 държави, въпреки че губи позиции (от 9-то място през 2014 г.) заради недостига на работна ръка и бизнес регулациите.
Броят на компаниите в клъстер бизнес услуги е значителен - над 10 хил. или 28% от всички работещи компании в общината.
Микро-компаниите са преобладаващи - 91% и генерират значителен дял от приходите в сектора - 38%. Въпреки значително малкия им брой (7% от всички), малките дружества създават 24% от приходите, което заедно с микро-компаниите прави над 60% от оборота.
Най-голям брой фирми се наблюдават при бизнес услугите по счетоводство, одит и данъчно консултиране (31,4%), управленско консултиране (20,8%) и други професионални, научни и технически дейности (20,6%).
Туризъм
Относителният дял на приходите в икономиката на Столична община на клъстер туризъм се равнява на приходите, които генерира IT клъстера - над 3,4 млрд. лв. или 2,9%. Поради ниския марж на печалбата от 5,4%, делът на печалбата е по-нисък - 190 млн. лв. в сравнение с 450 млн. лв. при бизнес услугите и 300 млн. лв. при информационните технологии.
За петгодишен период приходите са нараснали с 65%, което е повече от клъстер бизнес услуги.
През 2017 г. е отчетен устойчив ръст на туристическата индустрия в София. Увеличението на броя туристи е с 13%, а на реализираните от тях нощувки - с 15%.
Най-голям дял в генерирането на приходи имат дейностите, свързани с хазартни игри и залагания – 44,8% (от туристи и местни граждани). Заведенията за хранене осигуряват 17,2% от приходите в туризма, следвани от туроператорите (13,2%) и хотелите (13,1%).
Строителството има най-голям обем от приходите, но умерен дял от печалбата и сравнително голям брой заети.
Транспортът и логистиката, предвид характера на дейността, отчитат ниски нива на печалба, с голям брой заети и приходи.
Клъстер развойна и изследователска дейност във фармацията показва най-голям марж на печалбата - 28%, следван от финансовите услуги - 27% и производството и транспорта на нефт и газ - 25%.
Интересна е връзката между IT и финанси, най-вече по отношение на дигитализацията на финансовия клъстер, както и предотвратяването на измами. Финансовият сектор е силно регламентиран, но ако не се адаптира към нуждите на клиентите за дигитализирани услуги, това ще създаде бариери пред развитието на столичната икономика и на сектора, се казва в анализа.
Меки умения
Сходен проблем при няколко клъстера се явяват не толкова специфичните умения, колкото уменията за работа в екип, ефективна комуникация, лидерски умения и потенциал и други. Това предполага необходимостта от допълнително вътрешнофирмено обучение. Проблемът се среща основно при IT и бизнес услугите, както и до известна степен при фармацията и финансовите услуги.
преди 5 години Дори NASDAQ беше около 3600 през 2007, а сега е 7700 или малко над 2 пъти спрямо тогава. А родният IT сектор бил нараснал 8 пъти - NASDAQ пасти да яде просто. То бива вицове да разправяте но това няма кой да му повярва просто. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години За да илюстрирам колко нищожен е прехваленият IT сектор, ако все пак НАП събере 100 милиона лева данък печалба от него и още толкова от осигуровки, какво са 200-250 милиона лева на държавен бюджет от 40 милиарда лева? Това няма дори 1%. Значи ако секторът, който генерира 0.8% от приходите за бюджета е най-ключовия представяте ли си осталите какво представляват? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години "Но докато IT клъстерът е нараснал осем пъти в последните години, клъстер бизнес услуги расте с 25%." Това са чисти лъжи. Ако това беше вярно България да е надминала Силициевата Долина, Китай и Индия. Оборотите, които се генерират от IT сектора реално са нищожни, защото става въпрос за продажба на аутсорсинг услуги, а не на продукти и технологии. Например от счетоводството на фирма от 300 души в аутсорсинг сектора генерира 15 милиона лева или 7.6 милиона евро оборот, от които печалбата е 1-1.25 милиона евро. Сега пита се задачата колко човека са нужни за да се генерира 1 милиард печалба, от които хазната да прибере 10% или 100 милиона. Май са нужни 25-30 хил.души, за да съберат 100 милиона лева данък печалба, а това е повече от всичките заети във сектора в цялата страна или поне 2 пъти повече от всички програмисти. За да събере хазната милиарда от подобна дейност ще са нужни 250-300 хил. IT специалисти, а за да събере 10 милиарда ще са нужни 3 милиона. А тия 3 милиона(повече от всички заети в цялата икономика) не могат дори да изплатят пенсиите на пенсионерите у нас за годината. Българския IT сектор е 10 обиколки изостанал от този в САЩ и дори от този в Западна Европа. отговор Сигнализирай за неуместен коментар