IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

(Евро)зоната на здрача

Три години по-късно българската банкова система отново ще бъде оценявана от ЕЦБ. Какви рискове крие това за България?

08:32 | 29.01.19 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

"На хартия България изглежда идеалният кандидат (за  еврото): за разлика от много  от текущите членове на еврозоната, тя всъщност изпълнява ключовите  критерии от Маастрихт", коментира  Моймир Хампл, подуправител на Чешката национална банка, по време на една конференция за бъдещето на еврото в Копенхаген. "Но идеята за българско членство не е привлекателна за много от технократите в ЕЦБ и за представителите на някои членки на ЕС. Затова от години българите бяха дискретно обезкуражавани да кандидатстват за ERM II... Тази година обаче те си пробваха късмета: вероятно смятаха, че няма да дочакат по-добър момент от българското председателство на ЕС и гръмките настоявания на Жан-Клод Юнкер, че еврото трябва да стане валута на целия Съюз. Последваха сложни преговори, чийто резултат е от ключово значение за всички членки на ЕС извън еврозоната. Не е достатъчно, че България изпълнява ключовите критерии от Маастрихт: нови критерии бяха измислени специално, за да направят българския път към еврото колкото е възможно по-труден и унизителен". Още преди България да влезе в ERM II, тя ще трябва да се присъедини към банковия съюз, да плаща своята вноска в Европейския механизъм за стабилност и да остави ЕЦБ да извържи задълбочена проверка на банковия й сектор, подчертава Хампл. "С други думи, тя трябва да плаща пълната цена на членството в еврозоната години, преди да стане реален член - и без никакви гаранции, че това ще се случи". А заявлението на еврогрупата, че занапред всички останали кандидати за еврозоната ще трябва да минат по същия път, на практика затваря вратата към еврото на страни като Чехия, казва Хампл. 

Защо българското правителство се съгласи на тези условия, е въпрос без ясен отговор. Официалната позиция, заявена от министъра на финансите, бе, че допълнителните условия са били продиктувани от ниската степен на конвергенция (тоест от изоставането на българските доходи от европейските). А условията, наложени от Франкфурт, са така или иначе естествени цели на българското общество: и гарантирането на стабилността на финансовия сектор, и повишаването на доходите, подчерта Горанов.

Някои коментари обясняват решението и с търсенето на политически дивиденти (най-малкото спорно обяснение, защото общественото мнение за еврото в България съвсем не е еднозначно позитивно). Други го тълкуват като опит на кабинета Борисов да се представи пред Брюксел като "сговорчивия" партньор от Изток, като контрапункт на все по-често критикуваните Прага, Будапеща и Варшава. А с това да предпази и предназначените за България еврофондове от рестрикциите и завишения контрол, които се очертават в случаите с Унгария и Полша.

Така или иначе, процесът е вече в ход. Европейската централна банка дори обяви имената на българските банки, които ще подложи на проверка на активите и стрес тестове (интересен детайл е, че го направи, преди още българският парламент да е гласувал промените в закона за БНБ, които биха го позволили юридически - което повдига някои въпроси за българския суверенитет).

По правило това са трите най-големи кредитни институции в страната - "Уникредит Булбанк", "Банка ДСК" и "Обединена българска банка". Към тях ЕЦБ реши да прибави още три: "Първа инвестиционна банка", "Централна кооперативна банка" и "Инвестбанк". Прави впечатление, че във втория списък са на практика трите най-големи банки с български собственици - което би могло да подхрани дочутите още при предишната проверка на активите подозрения, че зад уж безпристрастния поглед от Франкфурт могат да се крият и интересите на жадни за нови завоевания международни гиганти.

Последна актуализация: 19:37 | 13.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

Финанси виж още