2018 година - предизвикателството изчерпване на работната сила

Равносметката през погледа на експертите

Иван Нейков, Балканския институт по труд и социална политика:

2018 година беше добра за пазара на труда, защото много хора намериха работа, реализираха се не малко инвестиции, които създадоха работни места. Ако 2019 година е като 2018 г., това ще означава, че и тя ще е добра за пазара на труда.

Тази година за първи път от повече от 20 години излезе предизвикателството изчерпване на работната сила, масово работодателите твърдят, че не могат да намерят достатъчно работници от всякакъв тип. Друг феномен беше разширяването на зоната, от която фирмите започнаха да транспортират служителите си, вече на повече от 100 километра поради липса в даден регион. Виждаме и концентрация на работна сила в южна България, заради което расте ножицата между икономическото и социално развитие на северна и южна България. Тази година София трайно премина средното икономическо развитие за ЕС, а в същото време имаме трите най-изостанали региона – Враца, Видин и Сливен. Това показва, че кохезията не върви в България, отдалечаваме се от най-развитите зони, което е сериозен проблем на трудовия пазар.

Хубаво е, че намеренията за внос на работници останаха само на приказки. Надявам се, че догодина ще открием големите резерви на българския пазар на труда – хората с увреждания, хората, които нито учат, нито работят и тези, които са в пенсионна възраст. Българският пазар на труда има резерв от над половин милион души, така че твърдението за единствен изход във внос на работници е доста късогледо.

Вероятно тенденцията за недостиг на работна сила ще продължи и догодина, защото въпреки очакванията за икономически спад, сме далече от ситуацията отпреди 10 години. Икономиката има своя потенциал, но капацитетът на работната сила остава сериозен риск. През изминалата година липсваше създаването на устойчиви механизми за постоянно повишаване квалификацията на хората, продължава и да няма връзка между високата квалификация на хората и цената на труда им. Това е дефицит, който взехме от 2017 година, продължи през 2018-та и отива и в 2019-та година, което е тревожно.

Виждам по-голяма активност по отношение на въвеждането на гъвкави форми на заетост и дистанционна работа. Вече и малки предприятия започват да оценяват икономическите ползи от гъвкавата и дистанционната заетост. Те все повече разбират, че в крайна сметка е важен резултатът от труда, а не да поддържат скъпи работни места. Виждам много креативни решения при работодатели за използване възможностите на дигиталния свят.

Лидия Шулева, бивш социален и икономически министър

Пазарът на труда у нас продължава да бъде небалансиран и двуполюсен. Факторите за това неравновесие са няколко – има търсене на работна ръка, но предлагането не отговаря на изискванията на бизнеса, има и дисбаланс в очакванията за възнагражденията, като в много случаи предлаганите заплати не отговарят на квалификацията. Натискът върху пазара за по-високи възнаграждения ще продължи. Проблемът остава с нискоквалифицираните хора.

Негатив е, че предлаганите курсове от държавата не са съобразени с изискванията на фирмите, затова е по-добре парите за квалификация да бъдат насочени към бизнеса. Голямо предизвикателство продължават да бъдат и ниските заплати в малките населени места. Тези неравенства се задълбочават заради липсата на високодоходен бизнес в малки градове. В тази посока ролята на държавата може да е по-адекватна с насочването на инвестиции в тези региони. При липсата на такъв бизнес там, местата са обречени на обезлюдяване. Тези предизвикателства на трудовия пазар се очертават за съжаление и през следващата година.

Във всички случаи тези форми на заетост, които са характерни за 21 век – дистанционната заетост, гъвкаво работно време, използване на дигитализацията като инструмент в работния процес, ще се разширява в бъдеще.

Доста голям резерв за трудовия пазар има при жените като трудов ресурс. Ако се осигуряват повече гъвкави форми на работа, много майки биха работили по-рано, отколкото майчинството позволява. Това е възможен подход майките да започнат работа по-рано при дистанционна и гъвкава заетост. Следва и държавата да предвиди повече инвестиции за детски ясли, защото това в момента е сериозен дефицит дори в големите градове.

Има и още потенциал за вътрешна миграция, но едно от предизвикателствата е липсата на жилища. Забелязва се вече инициатива у работодатели да финансират изграждане на жилища към фирмите срещу по-ниски наеми.

Въпреки че основните проблеми на трудовия пазар остават нерешени през 2018-та, годината записва и позитиви - рекордно ниска безработица, положителни тенденции при заетостта, ръст на работните заплати. Очакванията за спад на световната икономика обаче поставят в риск бъдещата експанзия на бизнеса, както и оптимизма за преодоляване на важните предизвикателства на небалансирания български трудов пазар.

Каква година да очаква пазарът на труда

2018 година не беше толкова убедителна за пазара на труда спрямо предходната, има известно забавяне на експанзията и може би ще достигне своят край през втората половина на 2019 г, коментира икономистът от Института за пазарна икономика Явор Алексиев. Догодина очакваме по-умерено развитие на трудовия пазар и по-бавен ръст на заплатите, за което също има сигнали.

Като цяло пазарът на труда в България е в добро състояние – висока заетост, рекордно ниска безработица, но можем да очакваме още по-голям недостиг на труд догодина. Ще е интересно как фирмите ще понесат повишението на минималната работна заплата, дали ще има ефект от ръста на максималния осигурителен доход.

Не мисля, че можем да очакваме сериозни сътресения на трудовия пазар. Дори при забавяне на икономиката, каквито са очакванията, догодина инерцията на трудовия пазар ще избута поне до 2020 година, защото пазарът реагира с известно забавяне на икономическите трудности.

Годината показа, че и доходите растат, и реалната покупателна способност. Не сме в неблагоприятна позиция в това отношение, но просто изходната база на възнагражденията е много ниска, особено в някои сектори. В следващите години все повече ще се усещат негативите от демографската криза.