Когато теглим чертата

Досега държавата административно вдига доходите през минималната заплата, осигурителните прагове и вноски, което подтиква ръста, но не можем да разчитаме, че това ще увеличи доходите в реалната икономика. Така по-скоро растат доходите на администрацията, но това няма да може да помогне съществено за скок на доходите в реалната икономика.

За догонващ ръст на икономиката, към който се стремим, би следвало да имаме поне 4,5-5% ръст на БВП, а за да го постигнем, трябва да имаме по-висок дял на инвестициите – поне 6%, тоест тройно или петорно повече от заложеното, или абсолютна стойност от 4-5 милиарда лева годишно. В този смисъл е добре държавата да работи върху подобряване на бизнес средата – защото фирмите се задушават от административни режими, бюрокрация, корупционен натиск. И ако тези въпроси се решат, дори и без специални държавни инвестиционни фондове, ще се подобри бизнес средата и ще дойдат преки вложения в икономиката. Важен е и въпросът за образованието и демографията.

Инвестициите са важни и за ръста на българския износ. Ние сме в конкурентна среда – и Сърбия, и Румъния привличат повече инвестиции. Очевидно създават по-добър климат. Има опасност дори Македония да привлече номинално повече инвестиции от нас. В Румъния от доста време привличат повече вложения, защото технологично техният бизнес е по-развит. Например по отношение на автомобилния сектор постигаме успехи заради производствата на резервни части за автомобили, но в Румъния произвеждат цели модели автомобили от години. Трябва да се преборим и ние в България да привлечем автомобилопроизводител от дадена марка, което е огромна инвестиция и би тласнало нагоре доходите на хората.

Крайно наложително е да се въведе необлагаем минимум за физически лица, защото няма друга страна в ЕС, която при плосък данък да няма и необлагаем минимум - ние сме единственото изключение. Затова е добре да се помисли за въвеждането му, така че у хората да остават повече средства, което ще съживи потреблението, а от това ще влязат и повече данъци в хазната. Трябва да се помисли и за намаление на общата ставка на ДДС, може да се опита с малка стъпка – 1% например, откъдето ще се увеличи търговският оборот. Със сигурност диференцирани ставки на ДДС за някои стоки биха могло също да увеличат потреблението.

Доходите в следващите години мъчително ще растат нагоре, най-вече под синдикален натиск и основно административно. Инициативата за увеличение на доходите няма да идва от реалната икономика, а от администрацията и реалната икономика непрекъснато ще се опитва да догонва минималните прагове, а това не винаги е възможно за всички сектори.

Спрямо доходите цените в България са относително високи. Цените на стоките трябва да се съотнасят към равнището на доходите на населението, а не да се разглеждат само като абсолютни стойности.

Стимулирането на инвестициите в България би следвало да се превърне в приоритет за всяко правителство, като мерките да бъдат насочени към: подобряване на инвестиционната среда и ефективна борба с корупцията, намаление на данъчната и осигурителната тежест в икономиката, намаление на бюрокрацията и въвеждане на електронните административни услуги, ограничаване на лицензионните режими и мълчаливо съгласие за всички разрешителни режими,  защита на правата на собственост и осигуряване на равнопоставеност на всички пред закона.

За да стане България отново атрактивна за инвеститорите, трябва да има ефективна съдебна система, ниски нива на корупция и работеща администрация. Освен това да се ограничат неефективните разходи от страна на държавата и да се разбиват монополните практики в страната. Когато тези процеси започнат, връщането на чуждестранните инвеститори в България ще е въпрос на кратко време. А ако България стане член на еврозоната и на Шенген, това биха били допълнителни предимства за избора на страната ни като място за инвестиции.

Лидия Шулева: Нивата на икономически растеж не са удовлетворителни

Една от основните пречки за ускорен ръст на доходите в България е недостатъчно квалифицираната работна ръка, посочи Лидия Шулева, бивш министър на икономиката. Има много силно търсене, особено на определени специалности, които изобщо липсват на пазара – главно в промишлеността, инженери, химици, в металообработването. В същото време във висшите учебни заведения няма интерес към тези специалности, което е сериозен задържащ фактор на доходите у нас. От друга страна, спънка е и наличието на голяма група хора, които не отговарят на изискванията на пазара на труда при наличните свободни места.