Когато теглим чертата

Боян Дуранкев: Нужни са промени в данъчната и фискалната политика

Вече десет години след приемането в ЕС България не може да достигне догонващо развитие на паричните доходи като минимални и като средни заплати и изостава съществено. Ако продължим със същите темпове на развитие, означава, че ще ни трябват 40-45 години, за да достигнем средното ниво на Европейския съюз от 2017 година. Общото недоволство се засилва и от факта, че в България имаме и най-голямото подоходно неравенство в ЕС. Всъщност държавата е развързала колана на едрия бизнес и не може да постигне по-голяма социална справедливост в обществото, коментира проф. Боян Дуранкев, доктор по икономика в УНСС.

Гневът идва и от перфектната ценова буря, която се очаква, тъй като инфлацията приближава 4%. А това ще се отрази най-много на хората със замръзнали доходи, които най-силно ще усетят поскъпването.

В основата на всички тези проблеми е неспособността на българския бизнес да бъде иновативен. В добавка и държавата проявява посредственост в неспособността си да намали неравенствата, защото минималната пенсия е 200 лева месечно, а максималната заплата е 200 хил. лева месечно. Задава се и инфлационна буря – чрез поскъпване на горива, храни и всякакви стоки от малката кошница, което кара българинът да загуби перспектива, тъй като колкото и да се повишават доходите, те следват инфлацията и засилват чувството за несправедливост.

Заложените ръстове в бюджета за догодина са нещо добро, но недостатъчно на фона на необходимото, за да се доближим до средноевропейските нива. Неприятно е и че фискалната и данъчната политика изглеждат изключително старомодни. При данък дивидент, който е от най-ниските у нас, се дава възможност тези, които печелят повече, да плащат като относителен дял по-малко от най-бедните. А плоският данък върху доходите на физическите лица позволява задълбочаване на разделението.

Ако се промени данъчната и фискалната политика, България ще изглежда по-европейска. Първо е нужна тотална промяна на данъчната система - съотношението преки-косвени данъци, защото косвените доминират, което е лошо за най-бедните. Втората мярка е отмяна на плоския данък и въвеждане на по-прогресивна скала по линия на данък дивидент и данък общ доход на физическите лица. Трето – въвеждане на семейно подоходно облагане и на данъчна ваканция за висшисти. Препоръчвам и преразглеждане на пенсионната възраст, защото имаме много "пенсионери в младежка възраст" - на по 50 години.

Очаквам 2019 година, както и следващите години да бъдат много драматични за българите като нива на инфлацията и на доходите. Ако следваме инерцията до 2022 година, България ще остане последна в ЕС по всички показатели.

Румен Гълъбинов: Доходите ще растат мъчително без нови ПЧИ

За да се повишат доходите в България, на първо място е необходимо увеличение на преките чуждестранни инвестиции. За страната това е сериозен проблем, защото за последните десетина години имаме драстичен спад на ПЧИ, които като дял от БВП са спаднали над десет пъти. Липсата на по-технологичен бизнес забавя конкурентоспособността на икономиката. Нямаме и  рязко увеличение на производителността на труда, което да даде възможност за по-осезаемо увеличение на доходите. Не успяваме да подобрим бизнес средата, а без нея трудно можем да разчитаме на привличане на инвестиции. Те пък са в основата на достатъчно увеличение на производителността и конкурентоспособността, откъдето идват и по-високите доходи в реалната икономика, смята икономистът Румен Гълъбинов.