Когато теглим чертата

Слабият икономически растеж, критично ниското ниво на преки чуждестранни инвестиции, слабата конкурентоспособност на бизнеса, несигурната бизнес среда, неефективната борба с корупцията, недостатъчно високата квалификация на кадрите, проблемната правна среда в съчетание с намаляващото население на страната. Всички те са сред причините за ниските доходи в България.

Без нови свежи инвестиции, по-ускорен икономически ръст, по-иновативен бизнес, промени в данъчни и фискални политики доходите в България няма да се променят през следващите години. Ниските доходи се борят не административно, а чрез реформи в икономиката, категорични са икономисти и експерти, които коментираха темата за нивото на доходите в България и как ще се движат те през следващите години за Investor.bg.

Без съмнение бедността, задълбочаващите се неравенства и размерът на доходите са топ икономическите теми днес, а протестите в страната от последната седмица доказват това. На фона на новото увеличение на цените на горивата, което повлича нагоре и редица други потребителски стоки и услуги, страната бе обхваната от масови протести. Започнали като недоволство срещу поскъпването на горивата, те прераснаха в гняв от ниските доходи и лошия живот в България.

По статистика

Неоспорим факт: доходите в България са най-ниските в Европейския съюз. На този етап възнагражденията в страната са на нива от 40% спрямо средните заплати в ЕС. През последните години възнагжражданията в бюджетния и в реалния сектор у нас устойчиво растат с около 10% средногодишно, но продължава силното подоходно разделение между работещите и регионалните доходни неравенства.

Наскоро пък проучване показа, че българите не търсят много високи доходи за живот в България – мнозинството са съгласни да получават до 2000 лева, за да не напускат страната като емигранти в търсене на по-висок жизнен стандарт и реализация.

Заплащането в страната се увеличава по статистика, но всъщност огромна част от хората  имат изключително ниски доходи. Близо половината работещи у нас се осигуряват на минимална заплата, а средната е над 1000 лева.

Все по-големи стават неравенствата в жизнения стандарт на нискодоходните и високодоходните групи в България, се посочва в изследването на Института за социални изследвания към КНСБ. Според данните за периода 2007-2017 г. издръжката на живот е нараснала с 41,3%, като се очаква до края на тази година да нарасне с 45 на сто. Брутният доход за 2017 година достига до 81% от необходимите средства за издръжка, което е положително като тенденция, но ситуацията с нискодоходните домакинства остава тежка - при тях делът на разходите за храна и издръжка на жилището достига до 62% от общите разходи. 

И статистиката на Евростат отчита, че неравенствата в България са далече от всякакви средни европейски показатели. По последни данни за България разликата в доходите за 2017 г. между 20-те процента най-богати българи спрямо 20-те процента най-бедни българи е осем пъти, при средни нива в ЕС от 5,2 пъти. Над 1,7 милиона българи живеят с доходи до 600 лева при изчислената от КНСБ месечна издръжка на живот от 585 лева. Над 2,3 милиона българи живеят с месечни доходи до 1000 лева. Около 400 хиляди живеят със средни доходи между 1000 и 2000 лева месечно. Други 400 хиляди българи работят, но се числят към т. Нар. Работещи бедни - с доходи под линията на бедност - 321 лева за тази година.