Новият здравен модел – по-скъпо, не по-добро

„Не виждам как предлаганите промени ще доведат до желания резултат. Бих искал да видя актуализиране на клиничните пътеки, мерки да се намалят злоупотребите, да се види колко точно са разходите, как да се намалят и тогава да се търси вариант за допълнителни приходи“, каза икономистът. Първа стъпка следва да е държавата да започне да осигурява в пълна степен групите, за които е ангажирана и да стане коректен осигурител.

Идеята да се вкара трети участник – застраховател, е добра. Но не може да става в рамките на сегашния модел. Първо той трябва да се промени, за да може да се направи място за трети участник. Би трябвало застрахователите да участват и то с водеща роля, защото те правят актюерските разчети. Това трябва да стане в рамките на сегашната вноска от 8% без наливане на още пари преди сектора да бъде реформиран, каза Стайков. Просто въвеждането на застрахователи като страна по плащанията няма да реши проблемите в системата, защото те не са в недостига на пари, а в липсата на адекватен контрол по плащанията.

„Необходима е цялостна промяна в системата, а не фокус само върху болничната помощ, което се предлага, и то с генерална промяна на осигурителния модел, който си работи нормално към момента“, каза Стайков. За него фокусът на предложенията е сгрешен, той трябва да е лекарствата и извънболнична помощ. 

Дори в системата да влязат повече пари, когато контролът е същият, тя продължава да работи по стария начин. И презумпцията на министерството е, че здравеопазването е недофинансирано, което не е вярно. Проблемът е, че има голям дял на директни плащания и ниско качество. Като съберем държавните и частните плащания, нивото става колкото е средното в ЕС, а не може средното за ЕС да е недофинансирана система. Просто парите не се харчат както трябва. Не ни предлагат сериозен механизъм за контрол на средствата и повече услуги за същия ресурс.

Лошо впечатление направи поставянето на два модела с никаква възможност за избор на трети. Дискусията е ограничена до два варианта, очаквам малки модификации по тях, каза икономистът и допълни, че бъдещи дискусии почти се обезсмислят.

Здравната система се нуждае от сериозни реформи за постигане на качествено и достъпно здравеопазване, а не просто от промени, смята омбудсманът Мая Манолова. Тя отчете, че проектът на министъра се отнася единствено до приходната част в системата, като с предложените варианти със сигурност ще осигурят повече пари, но не е ясно как ще се подобрят качеството на здравната услуга, достъпът да здравеопазване, контролът на средствата, тоест основните проблеми на настоящия модел.

Повече пари в здравеопазването не означава по-добро здравеопазване, напомни общественият защитник. И обърна внимание, че едно от предложенията противоречи на Конституцията. Към момента тя не позволява задължително застраховане, каквото се предлага от здравното министерство. Няма и отговор на въпроса какво ще получат пациентите срещу новата задължителна вноска, която ще се изисква от осигурените.

Манолова изтъкна, че проблем е и доплащането за здраве, което на практика остава. По думите й идеята да се включат пациентите и застрахователите в контрола на паричните потоци е добра, но механизмите са доста трудни.

Георги Михайлов, депутат от БСП и член на парламентарната здравна комисия, посочи, че на практика се предлага модел за дофинансиране на системата със същата конструкция. Той постави въпроса за липсата на остойностяване на медицинските дейности и консумативи с реални актюерски разчети, така че да не се правят модели върху нестабилни конструкции без реална оценка на сектора. За него моделът с пълната демонополизация на НЗОК не е реалистичен, защото едва ли ще се намери застраховател, който ще иска да покрива всички параметри на болничната помощ.

Вариантът с втора задължителна здравна застраховка по думите му заслужава внимание, но има риск от сериозна обществена съпротива, защото регламентира доплащането в системата, а това не се приема от гражданите. Михайлов призова за промени в основата на здравната система, а не само във финансирането й.

Станимир Хасърджиев от Национална пациентска организация също посочи, че само реформа във финансовата част не би решила проблемите на сектора. Той изтъкна като основен проблем големият процент на доплащане за здравни услуги у нас и в тази връзка коментира, че си заслужава идеята за осигуряване на допълнителен ресурс в системата. В същото време според него основен недостатък при въвеждането на втора здравна вноска е, че не се знае какво точно допълнително ще получат пациентите и как ще се намалят преките доплащания при условие, че се залага болниците сами да калкулират цените на услугите си.

Светла Несторова от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) отбеляза, че е правилен принципът за привличане на нови играчи като застрахователите в здравеопазването, така че пазарните механизми и принципите на конкуренцията да доведат до качествена промяна в тази инертна система.

Несторова заяви готовност застрахователите да участват в последващата разработка на идеите.

Според нея преди всякакви реформи е нужно да се каже ясно кое колко струва, да се остойности за какво е достатъчен публичният ресурс, кое ще купуват гражданите – да сме наясно с парите, за да знаем как да разпределяме риска, призова Несторова.