2003 - годината на развръзката

След година и половина възходящ тренд логично е да се предположи, че тази година ще дойде корекцията и българските акции ще потеглят надолу. Дали това е толкова логично? Нека си припомним, че преди този продължителен тренд нагоре започнал след парламентарните избори 2001 г. бяхме свидетели на тригодишен тренд в посока надолу, с начало лятото 1998 г. Тази голяма корекция започна след руската криза, която сложи край на възхода на всички източноевропейски пазари.

Анализаторите, които следят капиталовия ни пазар от близо много добре знаят, че дори след този сериозен ръст на цените на основните български акции, пазарът ни пак остава един от най-подценените в света и причината за това е, че повечето акции от индекса SOFIX са далеч под нивата от преди руската криза (с изключение на Слънчев бряг), а повечето от тях през последните 4-5 години са увеличили значително печалбите си, т.е. едно от основните съотношения, с които се оценява пазара P/E (съотношение между цена на акция към печалба на акция) е намаляло спрямо 1998 г. и поради увеличените печалби.

Борсата обаче продължава да страда от липсата на ликвидност дори при блу чиповете. Нещата и тази година не показват, че може да има сериозна промяна в тази посока през 2003 г . Продължава печалната практика среднодневните обеми на ликвидните ни акции да е под 1000 акции, а не са рядкост дните без никаква търговия. Все още се възприема като събитие, когато се изтъргуват няколко хиляди акции, но причината винаги е кросова сделка или активизирането на някой по-голям инвеститор.

Причината за липсата на ликвидна търговия е една - недостатъчно предлагане на акции от големи и перспективни компании, каквито са повечето от компаниите включени в Sofix (без разбира се Химко, която няма място в този индекс от години). Доказателство за това е факта, че от както са качени компенсаторките на борсата, всеки ден търгуваните обеми са сериозни, но много по-важно - сделките са много на брой, а спреда между купува и продава е много малък.

През последните 4 години битува мнението, че българските акции са "боклук" и за това няма кой да ги купува. Това табу обаче важи само за хората извън пазара, защото всички, които са направили позиции през последните 2 години са реализирали от портфейлите не само капиталова печалба, но и много сериозни приходи от дивиденти. Нещата обаче могат да се обърнат отново в посока на безтегловно падане, ако през 2003 г най-после не се появи истинското реално предлагане на акции от големите ни компании.

Голямото разочарование - година и половина след изборите все още не се е появило предлагане на акции на борсата от големите компании (ако изключим 2% Албена, които бяха изкупени много успешно и би трябвало да подскажат на управляващите, че това е пътят за раздържавяване на фона на големите проблеми при продажбата на мажоритарните пакети). Сега отново се появи надежда, че така наречената "Мечта" ще излезе на борсата, чрез промени в приватизационния закон, който ще направи публични дружествата, на които пазара залага, че ще дадат истинското начало на борсовата търговия.

Нещата отново изглежда са само намерения, защото само ден по-късно от парламента дойде новина с обратен знак, икономическата комисия по предложения на депутати от НДСВ иска спиране на приватизацията от БМФ и БРП и на 16 декемри ВАС потвърди спирането на процедурата по продажбата на БТ-холдинг. Тези горчиви новини изпращат "мечтата" на портфейлните инвеститори отново в килера.

Кои са дружествата които биха теглили българските акции нагоре през 2003 г. Преди да разгледаме потенциалните отличници, нека отбележим един важен факт, който е определящ за развиващите пазари. Обикновено 2 пъти в година големите регионални инвестиционни фондове преразглеждат инвестиционните си стратегии, които макар и да звучи цинично, основно гледат какво прави конкуренцията. Много пъти се случва даден фонд да се насочи към страна или регион, дори и преди това да не е чувал за този пазар, само защото конкурента му прави там по-добър доход от неговия.

Ако погледнем статистиката ще видим, че за първи път от 98 г. източноевропейските пазари дават много добри резултати и макар нашият индекс да не присъства на инвестиционната карта възможно е поскъпването на SOFIX през последните 18 месеца да бъде забелязан от някой по-малък фонд, за когото малкият ни пазар не е бариера. Може би тук е място да отбележим, че реално през тези 18 месеца на растеж, чуждестранните инвеститори използват да закриват позициите си и купувачи на техните акции почти изцяло са местни лица. Първият такъв пробив бе влизането на търга за Албена, но това за съжаления все още не значи, че чуждите инвеститори се завръщат.

Дружествата, които вероятно ще продължат пътя си нагоре са Албена, Софарма, БТ-холдинг, Слънчев бряг, Благоевград -БТ и в по-малка степен Нефтохим и Биовет.