Поради възможностите за мащабно индустриално производство България има потенциал за развитие в отглеждането и преработката на масла от лайка, кориандър и сладко резене.
Други по-специфични култури, като маточина, бял риган, бял равнец, мащерка, хвойна и други също отварят определени възможности пред стопаните, но ръстът преминава през по-добра организация на пазара между търговци, преработватели и малки производители.
Площите с маслодайна роза в България нарастват през последните 10 години. Спадове се наблюдават в години, когато се подновява по-голяма площ стари насаждения.
Общата площ през 2017 г. е близо 4 070 ха – с 14% повече на годишна база и с 20% спрямо 2009 г. Реколтата през тази година достига около 13 т. цвят. Нарастващият инвеститорски интерес е продиктуван от устойчивия ръст в цените на розовото масло, респективно в цената на розовия цвят. В стремежа към бързо създаване на насаждения, не винаги за тях се използва сертифициран посадъчен материал.
1 164 стопанства са заявили за подпомагане с директни плащания площи с маслодайна роза през 2017 г. Средният размер на отглежданите от тях площи е 3,5 ха. Проблемът пред големите розови стопанства е работната ръка. Над 30 са компаниите и над 50 са дестилериите, които произвеждат и търгуват с розово масло. Очакванията ни са общото производство през 2017 г. да надхвърли 3 тона розов цвят (2,53 тона по официални данни за 2016 г.). Теоретично производственият потенциал е два пъти по-голям.
На фона на продължителните трудности във Франция, свързани с разпространение на заболявания и вредители, и добрата възвращаемост българските фермери бързо заеха лидерска позиция сред глобалните доставчици на лавандулово масло. Площите с лавандула се утроиха за девет години, достигайки 9 600 ха през 2017 г. Само през тази година те нарастват с над 40%. Значителният ръст се дължи основно на разширяването на ареала за отглеждане на културата в Североизточна България.
Перспективите за висока доходност привличат мнозина зърнопроизводители да включат отглеждането на лавандула в дейността си. Броят на стопанствата в бранша достига 1 600 – четири пъти повече от 2009 г. Само за година – между 2016 и 2017 г., броят на производителите в област Добрич се удвоява, надминавайки 640.
Бумът при лавандулата идва ръка за ръка с различни рискове. Бързото покачване на производството може да подкопае цените, докато навлизането на много нови играчи поражда проблеми, свързани с качеството и разпространението на болести и вредители. Основен риск е евентуално развитие на „френски сценарий“ в България и масови щети по насажденията. Първите чувствителни загуби на насаждения станаха факт през 2016/17 г., предупреждават анализаторите от ИнтелиАгро.
Основната причина за загубите са неблагоприятните климатични условия след август 2016 и суровата зима. По данни на бранша производството на лавандулово масло през 2016 г. е било в порядъка на 280-300 т.
Нови инвестиции
В рамките на първия прием по мярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 са подадени 47 проектни предложения, включващи производство на етерични масла. От тях три са отхвърлени поради несъответствие с изискванията по мярката, а един кандидат е оттеглил заявлението си. На база установените критерии за оценка на проектите досега са договорени 18.
Съществува вероятност бюджетът за първия прием да бъде наддоговорен, което вероятно означава одобрението на още инвестиционни намерения в сектора, определен като приоритетен в ПРСР. Всички одобрени проекти трябва да бъдат завършени най-късно до октомври 2019 г. Общите инвестиционни разходи по тях са за близо 42 млн. лева, от които финансовата помощ е за около 21 млн. лв.
Изследването „Производството на етерични масла в България“ на ИнтелиАгро е част от проекта "Анализ и мониторинг на политиките в сектор земеделие", който се осъществява с подкрепата на Фондация "Америка за България".
*Анализът е публикуван със съкращения - бел. ред.