Защо държавата продължава да харчи за заетост, въпреки че не знае как?

Тази седмица правителството одобри отпускането на още 2 млн. лв. за осигуряване на субсидирана заетост за общините с висока безработица от областите Враца, Видин и Монтана. Парите ще осигурят временна заетост на 830 безработни за три месеца в края на година. От години коментираме как подобни мерки са неефективни и не водят за резултат, а включените в тези програми са отново безработни след края на програмите, пише в свой анализ икономистът Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Държавата обаче продължава да харчи приоритетно за директно създаване на заетост, защото така е по-лесно – наемаш някого на работа, изглежда, че правиш нещо и изхарчваш някакви пари, които дори не са твои.

Разходите се правят напук на анализите на държавните институции (Сметната палата доказва, че субсидираната заетост е пилеене на средства), на европейските институции (Европейската комисия препоръчва да се наблегне на обученията и пасивните политики) и дори на самото Министерство на труда (единствената направена от министерството оценка показва, че субсидираната заетост не води до дългосрочни резултати).

Последните данни на Евростат показват много точно упорството на българските правителства да наливат пари в субсидирана заетост без грижа за действително повишаване на конкурентоспособността и социалния статус на безработните.

Докато държавите в Европейския съюз основно залагат на обучения, ориентиране и консултиране за действително подпомагане на безработните и само 18% от средствата се харчат за субсидирана заетост, в България 74% от парите са за временна заетост. Още по-притеснително е, че тази разлика не се променя през годините.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.