Икономическият растеж не е в състояние да преодолее изоставането на България

България е постигнала реален напредък в регионалното си развитие в периода 2005 – 2015 година, сочи доклад за изпълнението на Националната стратегия в областта. Целите са изпълнени „в достатъчна степен“, независимо от отраженията на световната икономическа криза, е записано в доклада за оценка на стратегията, публикуван за обществено обсъждане.

Състоянието в пет от шестте региона в страната, без Югозападния, показва, че икономическият растеж на страната не е в състояние да преодолее изоставането им. Направените инвестиции – например във високотехнологични центрове за изследвания и иновации, още не дават резултат.

Въпреки предприетите мерки и отпуснатите средства проблемите на Северозападния регион остават – това е най-бедната част от ЕС. Причината е неработещата икономика и нивото на развитието на бизнес, демографските проблеми и обезлюдяването. По тази причина и ресурсите са съсредоточени в областните градове.

В Северния централен регион остава неизползван потенциал – например в туристическата инфраструктура, а икономическият растеж е с по-бавни темпове от необходимото.

Ръстът в Североизточния и Югоизточния регион зависи до голяма степен от туризма, а съществуват предизвикателства, свързани с качеството на обслужването и разнообразяването на туристическия продукт.

В Южния централен район има положително въздействие по отношение на подобряване на средата за живот, но пък няма отражение върху икономическото развитие и бедността и безработицата растат.

На фона на това Югозападният регион се развива по-бързо от средния темп за много региони в ЕС. Той има по-добри показатели за създаден брутен вътрешен продукт и привлечени инвестиции. Затова и глобалната икономическа криза се отразява по-слабо върху региона. В последните години се наблюдава постепенно стабилизиране и ръст на темпа на растеж.

Данните показват, че през десетте години стабилен напредък се отчита по отношение на туризма.

В доклада се цитират данни на Евростат за икономическото състояние в регионите в страната. Според тях брутният вътрешен продукт на човек от населението е под 50% спрямо средното за ЕС в пет от шестте региона. Единствено в Югозападния регион БВП на човек от населението към 2015 година е 75% от средното за общността, тоест постигната е целта, поставена в стратегията.

На този фонд БВП на човек от населението в Северозападния регион е бил 30% от средния за ЕС, при заложена цел от 45%. 

Надежда за развитието обаче носи ръстът на заетите в областта на науката и технологиите в регионите. Добре изразено е увеличението в Североизточния регион, където заетите растат с 6,6% до 32,4% в периода 2005 – 2015 година. За сравнение обаче в Югозападния регион в този сектор заетите са 46,8% (към 2015 година) от всички работещи. Ръстът и тук е съществен – с 6,7%. В Северен централен регион обаче увеличението на работещите в технологичната сфера е от едва 2,2% за десетте години.

В доклада се отбелязват предимствата, които дават средствата от оперативните програми за развитието на регионите. Посочени са проекти, финансирани по ОП „Конкурентоспособност“ (2007 – 2013), подкрепящи малкия и средния бизнес, навлизането на новите технологии в бита и проекти за интегрирано градско развитие. Оценката обаче е, че някои от тези мерки са се оказали недостатъчни. Например проектите в подкрепа на малкия бизнес са ограничени на общия брой фирми и така е имало ограничен ефект върху икономическия растеж.

В стратегията за регионалното развитие е записан като приоритет и развитието и модернизацията на инфраструктурата като условие за създаване на растеж и заетост. Най-голям е напредъкът по отношение на строителството на автомагистрали, пишат авторите на оценката. От това обаче се облагодетелстват основно южните региони, докато северната част на страната изостава. Изграждането на „Дунав мост“2 не помага в пълна степен, тъй като има изоставане в подобряването на довеждащата инфраструктура.

Оценката отчита още значителен напредък при изграждането на пречиствателните станции, канализационната мрежа и проекти за третиране на отпадъци.

Според анализите изпълнението на действията по този приоритет е „средно към високо“.

Подобряването на социалната инфраструктура – образование, здравеопазване, социални дейности и култура, получава средна оценка. През десетте години са открити нови болнични заведения и са изпълнени проекти за подобряване на качеството на образованието, съобразно потребностите на пазара. Но нито един от регионите не е постигнал целите по отношение на заетостта.

Все пък благодарение на ОП „Регионално развитие“ са реализирани проекти за подобряване на туристическия продукт, което води до ръст на нощувките.