За затвърждаване на започналото финансово възстановяване на българската енергетика са нужни две допълнителни мерки - държавна подкрепа за намаляване на разходите за погасяване на натрупаните задължения и увеличаване на таксата "Задължения към обществото", част от цената на електроенергията, за всички потребители.
Това е записано в резюмето на дългоочаквания доклад на Световната банка, който трябва да даде насоките за пълната либерализация на електроенергийния пазар. Докладът беше изготвен по сключено още през август 2015 г. споразумение с институцията.
Документът обаче се забави с месеци и беше връчен на служебния енергиен министър Николай Павлов от освобождаващата този пост Теменужка Петкова. Днес енергийното министерство публикува за обществено обсъждане заключенията на експертите на Световната банка.
А те посочват, че голяма част от възможностите за покриване на дефицита в системата вече са реализирани. Тези разходи са натрупани основно заради предприетите в миналото държавни политики. Затова и за облекчаване на бремето е нужно те да бъдат рефинансирани с емитиране на облигационен заем или със заем, които Българският енергиен холдинг (БЕХ) да изтегли и за който да има отпуснати държавни гаранции.
Другата все още неизползвана мярка е увеличаване на таксата "Задължения към обществото", с която се компенсират разходите на обществения доставчик за зелена енергия. Според институцията тя трябва да се увеличава с по 5% на година до 2019 година. През 2015 година енергийният регулатор уеднакви таксата за бизнеса и битовите абонати и си спечели остри критики от страна на работодателските организации.
Тарифиният дефицит в системата е породен от дисбаланс между приходите и разходите, особено що се отнася до дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия и от централите на възобновяеми източници. Този дефицит е рекорден през 2013 година - 552 млн. лева, но намалява значително през 2015 година - до 71 млн. лева, показват още данните в доклада.
От Световната банка отчитат още, че моделът на единствен купувач - в лицето на Националната електрическа компания (НЕК), вече не е приложим при отварянето на енергийния пазар. Институцията препоръчва няколко стъпки за промяна на пазарния модел. Сред тях са изкупуването на технологичните загуби да бъде на пазарен принцип и интегриране на производителите с дългосрочни договори на пазара на едро.
Компенсациите до договорената в миналото цена за тези производители ще бъде компенсирана с т.нар. "договори за разлика". Този механизъм предвижда разликата в постигнатата на свободния пазар цена да се покрива от специален фонд (в България това ще бъде Фонд "Сигурност за електроенергийната система"), а при по-висока от договорената цена - производителят да връща разликата във фонда.
От Световната банка препоръчват въвеждането на тези договори за разлика да стане поетапно - първо за големите въглищни централи, а след това и за производителите на зелена енергия. Ще се засили и ролята на ФСЕС, в който в момента 5% от своите приходи внасят производителите и търговците на електроенергия.
Като мярка за преодоляване на финансовите проблеми в енергетиката ни от Световната банка виждат още възможността за обединение на пазарите и създаване на т.нар. "зони за внос/износ" на енергийната борса, както и реализацията на схемата за търговия в рамките на деня на енергийната борса в страната.