Как президентският вот завъртя политическата рулетка у нас

"Бюджет в оставка"

След оставката на правителството на Бойко Борисов под въпрос беше приемането на бюджета за следващата година, но политическите сили все пак успяха да се разберат и да го гласуват.

За първи път бюджетът на държавата за следващата година беше приет без дълги среднощни дебати. БСП обяви, че няма да пречи на управляващите в оставка да приемат параметрите му, за да не се провалят някои социални намерения - като по-висока минимална заплата от началото на следващата година.

Спор предизвика предложението на Патриотичния фронт минималната пенсия да стане 300 лева или да бъде 200 лева с преизчисляване, което обаче не получи подкрепа в пленарна зала. "Ябълка на раздора" се оказаха и допълнителните средства за БАН и за Софийския университет "Св. Климент Охридски" за 2017 г. Парламентът първо отпусна допълнителни 10 млн. лева за академията и още 500 хил. лева за най-старото висше училище у нас, а след това с процедурни хватки не ги отрази в рамката на бюджета.

Променени бяха и редица важни закони

Депутатите гласуваха важни промени в знакови закони, макар и някои от тях, според анализатори и политици, да не бяха достатъчно задълбочени и докрай реформиращи системите.

През тази година парламентът на три пъти променя Изборния кодекс в светлината на предстоящия президентски вот. В края на април депутатите въведоха задължително гласуване, като дадоха възможност на избирателите да отбележат "Не подкрепям никого" в бюлетината. За негласувалите не бяха предвидени парични санкции, но при неявяване на два поредни избора от един и същи вид, те ще бъдат заличавани от избирателните списъци. Решено беше гласовете в квадратчето "Не подкрепям никого" да се считат за действителни, но да не участват при определянето на резултатите.

По искане на Патриотичния фронт парламентът забрани избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства на България. След протести на българи в чужбина, депутатите се коригираха като предвидиха някои изключения. Тези текстове обаче станаха причина президентът да върне промените в кодекса за ново обсъждане в Народното събрание заради "неравното третиране на българските граждани в чужбина". Депутатите преодоляха ветото, но след това поправиха Изборния кодекс, приемайки в чужда държава да могат да се разкриват до 35 секции.

В разгара на предизборната кампания през октомври парламентът отново промени Изборния кодекс и отмени ограничението от 35 секции, но само за страните от ЕС. Депутатите решиха още вотът "Не подкрепям никого" да се отчита при определяне на резултатите на президентски и кметски избори, за да не се гарантира служебна победа на първи тур. Досегашната методика за определяне на резултатите беше запазена само за парламентарни и местни избори, като гласовете "Не подкрепям никого" ще се изваждат от общия брой действителни гласове, за да не се вдига 4-процентната бариера за влизане в парламента.

В края на годината НС прие окончателно новия Закон за противодействие на тероризма. В зоната на антитерористичната операция ще могат да се ограничават отделни права на гражданите чрез прилагане на мерки и временни ограничения, решиха депутатите. Медиите /при поискване от ръководителя на операцията/ ще трябва да предават незабавно и без изменение информация, необходима за осведомяването на обществеността.

По силата на приетите текстове военнослужещите от въоръжените сили ще могат да извършват проверки за установяване самоличността на лица, за които има данни, че са свързани с подготовката или извършването на терористичен акт. Те ще могат и да задържат такива лица до идването на органите на МВР. Военните имат право да използват физическа сила и помощни средства само, когато това е абсолютно необходимо. Като крайна мярка те ще могат да използват служебно оръжие и бойни средства.

Във връзка с антитерористичния закон се наложиха промени в няколко други закони. В Закона за ДАНС беше записано, че органите на агенцията ще могат да задържат лица и бяха разписани случаите, при които това може да става. В Закона за специалните разузнавателни средства /СРС/ беше уточнен редът за прилагането им при случаи на тероризъм. Законът за електронните съобщения се допълни с разпоредба, според която предприятията, предоставящи телефонни или мобилни услуги, няма да имат право да регистрират или да активират на името на един потребител повече от 10 телефонни номера за предплатени услуги.

Министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова инициира дълбока реформа в МВР. Промените в закона за министерството включваха намаляване на обезщетенията при пенсиониране от 20 на 12 месечни заплати, орязване на отпуските с пет дни. Единствено предложението за създаване на "Център за предоставяне на услуги" със статут на държавно предприятие беше прието на второ четене в пленарна зала.

Парламентът гласува и законови промени във връзка с бежанската криза. С приети изменения в Закона за чужденците народните представители записаха, че нелегалните мигранти у нас вече ще могат да се придвижват само в границите на определени райони или населени места. Те няма да могат законно да преминават от едно населено място в друго.

С промени в Закона за съдебната власт депутатите задължиха магистратите да декларират членството си в организации, включително тайни и/или неформални организации и общества при наличието на такова. Като продължение на промените в Конституцията, с измененията Висшият съдебен съвет беше разделен на две колегии - прокурорска и съдийска, а Инспекторатът към него ще прави проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи.

С поправки в Закона за движение по пътищата депутатите увеличиха двойно глобите за превишена максимална скорост в и извън населените места. Санкциите вече варират от 400 до 600 лв. Водачите, които организират или участват в нерегламентирани състезания, ще се лишават от право да управляват МПС за срок от 12 месеца и глоба 3000 лв., като за повторно нарушение санкциите ще са съответно три години и 5000 лв. глоба. Автомобилите ще се дерегистрират и ще им се свалят номерата за срок от шест до 12 месеца, ако водачът кара без шофьорска книжка, установено е съдържание на алкохол в кръвта му над 0,5 на хиляда промила или шофьорът откаже тестване с техническо средство за алкохол или наркотични вещества. Освен това новите водачи ще получават само 2/3 от максималния брой контролни точки, а оставащите 1/3 ще се получават след придобиване на 24 месеца стаж като водач на МПС.

С промени в Кодекса на труда парламентът реши окончателно, когато официалните празници, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях да са почивни.

На първо четене засега остава антикорупционният закон. Депутатите от 43-ия парламент разполагат с още около две седмици за законотворчество през новата година до встъпването в длъжност на новоизбрания президент Румен Радев, който трябва да разпусне Народното събрание и да определи датата на предсрочните избори.