Мъчителните стъпки по пътя на пълната либерализация на енергийния пазар

2016 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2016 г."

От години реформите в енергийния сектор са определени като приоритет за управляващите. Промените обаче идват много бавно, а обещанията, че отношенията ще бъдат поставени на пазарна основа, остават все по-изтикани назад във времето. 

Всъщност по отношение на една от най-важните реформи - отварянето на пазара на електроенергия, 2016 година започна обнадеждаващо със старта на реалната работа на енергийната борса и създаването на т.нар. "стандартизирани товарови профили". Това позволи на битовите потребители, на шега или не, от 1 април да излязат на свободния пазар. 

Енергийната борса е основополагащ елемент за свободния пазар, защото тя дава пазарната цена на електроенергията, очаквана от всички участници на пазара. Постепенно услугите, предлагани от оператора (Българска независима енергийна борса - БНЕБ) се разширяват и търгуваните обеми се увеличават.

Реален тласък на търговията даде пазара на двустранни договори, стартирал на 7 септември. След тази дата на няколко пъти бяха подобрявани рекорди по отношение на търгуваната електроенергия. Последният е от 15 декември - 11,5 хил. мегаватчаса, които бяха доставени на следващия ден.

Тепърва предстои въвеждане на платформата за търговия в реално време (сега борсата работи по схемата "ден напред"), както и въвеждане на сегмент за търговия с природен газ.

Другото условие, без което либерализацията не можеше да тръгне у нас, са стандартизираните профили. Именно те дават представа на търговците за потреблението на клиента, който няма електромер с почасов отчет. Реално това е ситуацията при повечето битови абонати.

Енергийният регулатор скоростно изработи и правилата за промяна на доставчика, които облекчават значително процедурата. Нещо повече - правилата позволяват на домакинствата, които веднъж са излезли на свободния пазар, отново да се върнат на регулирани цени.

По този начин битовите потребители, които досега не са се сблъсквали с договори за доставки, за пренос и баланс на електроенергията, ще бъдат защитени, дори и първоначално да направят грешен избор.

От началото на 2016 година бяха регулирани и цените за балансиране на пазара - максимално 202 лева за мегаватчас при недостиг и 0 лева за излишък. Разбира се, това действие не се вписва особено в идеята за свободен пазар. Засега обаче пазарът на балансираща енергия у нас е изкривен и това накара и КЕВР да въведе пределните цени. До края на годината енергийният регулатор ще реши дали тези цени да се запазят на същите нива и през 2017 година.

Засега експертите на Комисията не виждат основание за тяхната промяна.

От институцията очакваме препоръка как да се справим с основните спънки на либерализацията. Тоест отговор на въпроса как да бъдат компенсирани производителите с преференциални договори - ВЕИ-централи, комбинираното производство и т.нар. "американски " централи в Маришкия басейн - AES Гълъбово и КонтурГлобал.

Препъникамък на либерализацията е и Националната електрическа компания (НЕК). И не само заради финансовото състояние, което всъщност за първи път от години започва да се подобрява. Компанията намали загубите си на регулирания пазар, но и приходите намаляват заради слабото търсене в целия регион и все още е далеч от оздравяването.

Проблем за свободния пазар е статутът на държавната компания на единствен купувач на електроенергия от производителите и единствен продавач на електроразпределителните дружества/крайните клиенти. При тази структура на пазара е практически невъзможно неговото пълно отваряне.

Световната банка трябва да даде решението на тези проблеми, както и за защитата на уязвимите потребители. На базата на първоначалните коментари на институцията бяха разработени няколко схеми за подкрепа на "енергийно" бедните потребители. Критериите за определяне на нуждаещите се от подкрепа са няколко и не са свързани единствено с финансовото състояние на домакинството. Със специален статут например ще бъдат и хората със здравословни проблеми и на животоподдържаща техника.

Всички мерки за подкрепа на тези потребители обаче ще влязат в сила едва с пълното отварянето на пазара, тоест с премахването на регулирания сегмент. Засега обаче дори още не е ясно дали ще има регулиран пазар в първите години на либерализацията или т.нар. хибриден модел, при който паралелно съществува и регулация (за защита на потребителите), и напълно пазарни принципи на договаряне.

От лятото от Министерството на енергетиката коментират, че докладът на Световната банка, който съдържа анализ на ситуацията в сектора и модел за отварянето на електроенергийния пазар, е готов и се довършват финалните щрихи. В края на ноември експерти от банката трябва да са водили нови разговори с българските власти по темата.

Експерти коментираха пред Investor.bg, че забавянето най-вероятно се дължи на нуждата от сериозна редакция на предложението, за която българските институции преговарят и в момента със Световната банка.

Липсата на работещо правителство, а след това и при разпускането на Народното събрание, ще забави либерализацията с най-малко между 6 и 8 месеца, прогнозира председателят на КЕВР Иван Иванов. Предложенията на Световната банка трябва да се оформят в законодателно предложение, което да даде нужния инструментариум, който да позволи на регулатора да извърши следващите стъпки на отварянето на пазара.

В допълнение, заради стратегическото значение на НЕК като обществен доставчик на регулирания пазар, е предвидено и тя да бъде закрита или да фалира само по силата на специален закон, какъвто в правния мир засега липсва.

Засега липсва масов ентусиазъм сред битовите потребители да излязат на свободния пазар на електроенергия. Причините са няколко и на първо място е кръстосаното субсидиране - цените за бита на регулирания пазар все още са по-ниски и разликата се покрива от бизнеса. Търговците също не "атакуват" с оферти, защото разходите за обслужване на домакинствата са по-големи. 

България е една от последните държави в ЕС, която пристъпва към либерализацията на пазара, което от една страна означава пропуснати ползи за потребителите, но от друга - има възможност да се възползва от вече натрупания опит.

Не навсякъде обаче проблемите са едни и същи - във Великобритания например спънка се оказват недостатъчните мощности. У нас ситуацията пък е точно обратната - инсталираните мощности са по-големи от вътрешното потребление, а и износът през последните месеци е ограничен.

Затова и висящите въпроси пред пълното отваряне на пазара трябва да бъдат внимателно разгледани, за да може да постигнем реалната промяна. Процесът никак няма да бъде безболезнен, но ще доведе до решаването на проблеми, заравяни с години в сектора на енергетиката.