Икономика „на две скорости”

Данните на Института показват, че близо 40% от БВП се концентрира в столицата София, която продължава да се откъсва все по-напред по икономическо и социално развитие, коментира икономистът Десислава Николова. София град е лидер и по привлечени инвестиции благодарение на бурното развитие на ИТ и аутсорсинг сектора, следвана от София област, Варна и Стара Загора. На дъното на класацията по привлечени инвестиции са областите Силистра, Монтана, Хасково и Кюстендил.

София град излиза на челна позиция и по благосъстояние на населението, следвана от Стара Загора, Варна, София област и Русе. Последни по този показател са областите Кърджали, Плевен, Сливен, Видин и Силистра. В София за период от 8 години (2007-2014 г.) средните доходи вече са се изравнили със средноевропейските, докато в някои райони на страната те остават на ниво от 20-40% от средноевропейските.

Все пак европейските фондове са довели до възстановяване на инвестициите поне що се отнася до разходи за дълготрайни материални активи (ДМА), отчитат икономистите. Лидер по усвояване на евросредства пак е София град, където обаче се осъществяват и два големи проекта – този за метрото и „София Тех Парк”, следвана от област Габрово, Бургас, Ловеч и Враца. Най-слабо усвояват европейски средства София област, Кюстендил, Сливен, Пазарджик и Благоевград.

Пазар на труда – дисбалансите се задълбочават

Десислава Николова подчерта, че като цяло оживлението на пазара на труда, което се наблюдаваше през последните няколко години, е спряло през 2015 г. В някои области през 2016 г. се отчита дори и спад на заетостта – Враца, Монтана, Силистра и Кърджали.

Структурните проблеми на много области в страната се задълбочават, тъй като не само има огромно разминаване в предлагането и търсенето на труд, но и недостиг на нови работни места. В някои райони на България за едно работно място се борят и по повече от 30 души, показват данните на Института.

Същевременно на пазара на труда в България като цяло се очертава три пъти по-висок недостиг на кадри спрямо средното за ЕС, което означава, че при следващ икономически трус ще има много бърза загуба на работни места, предупреждават икономистите.

В някои области пък спадът на безработицата не е заради ръст на заетостта, а заради преминаване на безработните в групата на икономически неактивните – т.е. хората, които не търсят работа, защото не смятат, че ще намерят такава. Затова и отчетеният ръст на заплатите – около 6%, всъщност се ограничава само до няколко области, които влияят върху средната статистика.