Разходите за здраве от джоба - по-големи от бюджета на НЗОК*

Разходите за здраве, които домакинствата в България плащат от джоба си, надвишават бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Това показват данните от изследване, обобщени в статията „Разходи за здраве от джоба на домакинствата в България“, публикувана в сп. „Социална медицина“. Автори на статията са доц. д-р Божидар Ивков, доц. д-р Пламен Попиванов, м.д., доц. д-р Здравка Тонева, м.д., гл.ас. д-р Драгомир Драганов. Изследването е осъществено от доц. д-р Божидар Ивков, доц. д-р Пламен Попиванов, м.д., доц. д-р Здравка Тонева, м.д., член.кор. проф. дсн Атанас Атанасов, проф. дсн Светлана Съйкова, доц. д-р Саша Тодорова, гл.ас. д-р Ивайло Янков, гл.ас. д-р Теодора Ампирска и е финансирано от ДФ "Научни изследвания".

Данните са получени чрез анкета на представителна извадка от български домакинства, осъществена в периода 10 май – 10 юни 2015 г. Методиката за наблюдение обединява методиката на Евростат за наблюдение на бюджетите на домакинствата и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за отчитане на разходите за здраве от джоба.

Данните показват, че най-голям дял от личните разходи за здраве на българина заема групата на медицинските изделия за извънболнично лечение, в които попадат и лекарствата – над две трети от общия размер на личните разходи за здраве. В зависимост от социалната група, в която попадат лицата, делът на разходите за здраве варира от 5% от доходите им до над 90%, като в някои случаи месечният доход може дори да не достига, разкрива изследването.

Основният извод от изследването: разходите за здраве от джоба на преобладаващата част от домакинствата в България са непропорционално високи в сравнение с доходите им. Тези разходи водят до здравни неравенства, особено силно изразени при лицата и домакинствата, живеещи с доходи под линията на бедност. Високите разходи за здраве от джоба, особено в случаите на тежко и/или хронично заболяване, са основен фактор за изпадане в абсолютна бедност и материални лишения.

Малко числа 

Общият размер на регистрираните едномесечни разходи за здраве от джоба се равнява на 81 626 лева, отчита се в изследването. Регистрираният среден месечен разход на едно домакинство е 102,03 лева, а на едно лице – 42,07 лева, т.е. средният годишен разход на едно домакинство възлиза на 1 224,36 лева, а на едно лице - 504,84 лева.

Така за 2015 г. заплатените лични разходи за здраве от българските домакинства могат да бъдат оценени на между 3,63 млрд. и 3,68 млрд. лева общо. Бюджетът на Здравната каса за същата година възлиза на 3,2 млрд. лева, а за 2017 г. се залагат малко над 3,4 млрд. лева.

Измерените стойности на разходите са подобни на аналогично отчетени разходи в „Проект на анализ на състоянието на финансирането на здравеопазването в България. Декември 2014 г.” на Световната банка. Там се отчита, че „частният разход за здравеопазване се е увеличил от 26% през 1995 г. до 48,6% през 2012 г.

Данните от проучването са значително по-стряскащи от данните на Националния статистически институт (НСИ). За 2015 г. институтът отчита, че средният годишен размер на разходите за здравеопазване на българите достига 248 лева.

И според НСИ обаче тенденцията е за силен ръст на разходите за здраве. За периода 2010 – 2015 г. увеличението е почти 38%, показват изчисления на Investor.bg на базата на историческите данни на НСИ.

Най-уязвимите лица

Работещите лица, които получават средна месечна работна заплата – 893 лева за страната, заплащат най-нисък дял разходи от джоба за здраве – под 5% от месечния им доход, отчита се в изследването. Лицата, които получават минимална работна заплата и различните видове средни пенсии (средна пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност и поради трудова злополука и професионална болест) – т.е. всички лица с доходи над линията на бедност през 2015 г., плащат от джоба си за здравеопазване между 11,4% и почти 18% от доходите им.

В третата група попадат лицата, които получават всички видове минимални или социални пенсии. Разходите за здраве от джоба на тези лица се движат от една четвърт до над една трета от доходите им.

При домакинствата с деца с увреждания разходите за здраве от джоба могат да надвишат и две трети от доходите, а при неработещ родител – и 70%.

При домакинство от двама възрастни или самотен възрастен на минимална пенсия и инвалидна група делът на личните разходи за здраве може да изчерпи и целия доход, вижда се от данните.

Къде сме в сравнение с ЕС

Българите от години са лидери в ЕС по най-високи разходи за здраве, плащани от джоба. Средно в Съюза делът на разходите за здравеопазване, които домакинствата поемат, е около 16-18%.

Донякъде този феномен е обясним с дела на разходите за здраве от БВП, който България отделя – почти два пъти по-малко в сравнение с ЕС.

Друга причина е неравномерното разпределение на медицинската помощ в страната, липсата на превенция и профилактика и високата преждевременна смъртност в страната на фона на ЕС.

* За материала са използвани данни от статията “Разходи за здраве от джоба на домакинствата в България (първо съобщение)”, публикувана в сп. “Социална медицина”. Данните са събрани в изследване, осъществено от доц. д-р Божидар Ивков, доц. д-р Пламен Попиванов, м.д., доц. д-р Здравка Тонева, м.д., член.кор. проф. дсн Атанас Атанасов, проф. дсн Светлана Съйкова, доц. д-р Саша Тодорова, гл.ас. д-р Ивайло Янков, гл.ас. д-р Теодора Ампирска. Изследването е финансирано от Държавен фонд "Научни изследвания". Investor.bg няма авторство в изследването, а се позовава на данните, включени в него, и изведените тенденции, като се извинява на авторите за допусната техническа грешка.