По-добра реколта от слънчоглед отчита агроминистерството

Жътвата на слънчогледа и царевицата приключва с по-бързи темпове спрямо миналата година, съобщи БТА, като се позова на данни от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

До момента по оперативни данни са прибрани 96 на сто от площите със слънчоглед, или 7,3 млн. дка. Производството възлиза на 1,6 млн. тона, или с 14,3 на сто повече спрямо 2015 г., а средният добив е 225 кг/дка, който е с 5,6 на сто по-висок в сравнение с предходната година.

При засетите в оптимални срокове посеви недостигът на влага не се е отразил съществено на производството, обясняват експертите. 

Те определят като добра тазгодишната реколтата от царевица. Към момента са прибрани малко над 77% от засетите площи, или 3,3 млн. дка. Това представлява с 15 на сто повече спрямо същия период на 2015 г.

Производството възлиза на 1,7 млн. т, което е с 21,4 на сто повече в сравнение с оперативните данни за същия период на 2015 г. при среден добив за страната - 516 кг/дка, или с 2,3 на сто по-малко спрямо 2015 г.

По-ниските добиви към момента в някои засегнати от засушаване региони се дължат на намаляващата почвена влага през лятото, която доведе до ускорено развитието на културата. Основно царевицата за зърно се отглежда на неполивни площи, поради което регионите с по-трайно засушаване са засегнати в по-висока степен.

Към момента, в сравнение с 2015 г., се отчита малко по-нисък среден добив при царевицата в областите Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч, Пазарджик, Плевен, Разград, Силистра, Търговище, Шумен и Ямбол. В областите Видин, Кюстендил и Сливен състоянието на царевицата и слънчогледа в периода преди прибиране на реколтата е сравнително добро и не е установено засушаване.

Сухата и сбита почва е затруднила предсеитбената подготовка на нивите и дълбоката оран, особено в началото на есента (септември) в източните и южните райони на страната, отчитат още от агроминистерството. В края на септември падналите валежи са осигурили благоприятни условия за сеитбата на есенните култури и развитието на засятата рапица.

До момента по оперативни данни е извършена предсеитбена подготовка на 7,3 млн. дка от есенниците, което е с 12 на сто по-малко спрямо 2015 г.. Дълбока оран е извършена на 3 млн. дка.

През настоящата година се отчита известно забавяне на необходимите обработки на почвата, както и при сеитбата на есенниците.

Засетите с маслодайна рапица и с пшеница площи до момента са по-малко в сравнение с предходната година. Засетите площи с пшеница са 2,2 млн. дка, което е с 15,3 на сто по-малко от 2015 г., а при маслодайната рапица - площите са 1,1 млн. дка, или с 14,2 на сто по-малко от предходната година.

Голяма част от площите с рапица са засети в оптималния срок.

Оптималните агротехнически срокове за сеитба на пшеницата обаче текат в момента и ще приключат към края на октомври.

Традиционно в страната в оптималните срокове се засяват около 80 на сто от площите с есенни култури.

По отношение на цените от новата реколта прави впечатление, че на годишна база (в сравнение с миналата реколтна година) при слънчогледа се наблюдава намаление на цената със 7 на сто към септември, докато при царевицата разлика почти не се наблюдава.

Очакванията за развитието на цената при двете култури са подчинени на очакванията за окончателните количества продукция не само у нас, но и в глобален аспект. Произведените значителни количества от царевица и слънчоглед от страните от Черноморския басейн - основно Русия и Украйна, дават основание да се предположи, че цената в краткосрочен аспект няма да се промени съществено.

Закономерно през зимните месеци и към края на настоящата маркетингова година - юли и август, може да се очаква увеличение на изкупните цени в страната поради намаляване на предлаганите и търгувани количества, коментират от МЗХ.

По отношение на средния добив от пшеница в страната ни през последните години се забелязва ясно изразена тенденция на увеличение, категорични са експертите.

По последни данни през 2016 г. средният добив от пшеница е 494 кг/дка, при 420 кг/дка през 2013 г. Основната причина, освен прякото влияние на конкретните метеорологични условия през годините, е и подобряването на агротехниката и усъвършенстване на технологиите на отглеждане.

В регионален аспект, в сравнение със съседните на страната ни страни - Румъния, Сърбия, Гърция и Турция, средните добиви у нас на пшеница са по-високи и България заема челно място. По отношение обаче на средните добиви в Европа, Германия заема първо място с получени около 800 кг/дка. Във Франция - основен и най-голям производител на мека пшеница в Европа (с изключение на последната година), добивите са средно над 700 кг/дка.