Защо е толкова неефективно здравеопазването в България

България заема незавидното 46-то място (от общо 55 страни) в тазгодишната класация на агенция Bloomberg на държавите по света относно ефективността на здравните им системи.

Оценките са направени въз основа на данните за средната продължителност на живота в изследваните държави, като индексът отразява още дела на разходите за здравеопазване в брутния им вътрешен продукт (БВП), а също и размера на средствата, отделяни за медицински грижи на глава от населението.

С едва 662 долара разходи за медицински грижи на глава от населението, 8% дял от БВП за здравеопазване и със 75 години средна продължителност на живота, България пропада с три места надолу спрямо класацията от 2009 г.

В развитите страни разходите за здравеопазване са между 5 хил. и 10 хил. долара на глава от населението, делът на изразходваните за медицина средства спрямо брутния им вътрешен продукт е между 10% и 17%, а средната продължителност на живота надвишава 80 г. 

Чили, също както България, отделя около 8% от БВП за здравеопазване, но постига средна продължителност на живота от близо 82 г. Затова, по ефективност на медицинските грижи, тази развиваща се южноамериканска държава заема в класацията на Bloomberg отличното 8-мо място и се нарежда по този показател сред най-богатите страни в света.

Само мизерното финансиране ли е виновно, пита в анализ за Deutsche Welle Николай Цеков.

Шефовете на двете основни неправителствени организации за защита на правата на пациентите в България д-р Стойчо Кацаров и д-р Станимир Хасърджиев са категорични, че основната причина за лошото състояние на здравеопазването в България е хроничният недостиг на средства за поддържане и развитие на системата.

„Дори тези 662 долара разходи за годишното медицинско обслужване на средностатистическия български гражданин, които присъстват в изчисленията на Bloomberg, създават измамна представа за финансирането на здравеопазването в страната.

Защото едва половината от тези средства се предоставят от публични фондове като Здравната каса, а за останалата част българските пациенти трябва да се бъркат в плитките си джобове. В Германия, при разход за медицинско обслужване от около 5000 долара годишно на човек, делът на доплащане от страна на пациентите е едва 15%.

За разлика от България, лекарствата по рецепти са напълно безплатни за болните в повечето страни-членки на ЕС, защото се реимбурсират изцяло от здравните каси“, изтъква д-р Кацаров.

Колегата му д-р Хасърджиев смята, че ефективността от здравните грижи в България допълнително спада от нерационалното разпределение на отпусканите средства. Нищожна част от тях отиват за профилактика, доболнично лечение и дългосрочни медицински грижи, чието развитие би могло да спести значителна част от големите, за мащабите на системата, разходи за най-скъпоструващите пътеки за лечение на сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания.

Така например активното издирване и ранното диагностициране на пациенти, които са с висок риск да заболеят от тежки и труднолечими заболявания, би спестило солидни средства за закъснялото, мъчително и нерядко завършващо с фатален изход лечение след появата на болестта.

Повечето изследвания за ранно откриване на коварни заболявания обаче не са по джоба на хората в най-бедната членка на Евросъюза. „Вижте само разпределението на бюджета на Здравната каса и ще се убедите, че подобен подход не е сред нейните приоритети“, аргументира се д-р Хасърджиев.

Пропадането в ефективността на българското здравеопазване е още по-изразително, ако в класацията се използва по-точният и изчистен от странични ефекти показател „Средна продължителност на живота в добро здраве“, единодушни са двамата шефове на пациентски организации.

По данни на Световната здравна организация за миналата година за България този показател е 66,4 години. За сравнение - в Албания и Китай стойността му е 68,5 години, а хората в повечето страни в Западна и Централна Европа, в САЩ, Канада и Япония живеят в отлично здраве средно с 6 до 9 години по-дълго от българите.
Не стига че населението на България е най-бързо застаряващото в Европа, но и за дългосрочни грижи за тежко болните и най-възрастните български граждани се харчи едва 1% от бюджета на Здравната каса, което, дори в относително изражение е в пъти по-малко от развитите страни. В същото време стана мода в България да никнат клиники, които да усвояват лъвския пай от парите за активно лечение.

„Това е в полза на пациента, но преди няколко години някои хора измислиха много високи цени за модерни инвазивни процедури - в кардиологичните клиники, например. Има и злоупотреби при поставянето на диагнози, които изискват лечение по скъпите клинични пътеки. Често това се прави, за да могат болниците да компенсират ниското заплащане по останалите пътеки, а понякога и да спестят пари на пациентите си.

Въпреки това най-честите оплаквания са заради непосилните цени, които здравноосигурените трябва да доплащат за „безплатното“ си лечение.

Имаме и много оплаквания от грубото отношение на медиците и от лошото обслужване", обобщава д-р Кацаров причините за широко изразяваното неудовлетворение от състоянието на здравеопазването в България.