Когато медицинските туристи почукат на вратата

Подготвени ли са обаче българските болници за вълна от чужди пациенти

По оценки на Петков сертифицираните болници в България – две засега, могат да поемат около 2-3 хиляди пациенти месечно от квотата на Германия. Извън сертифицираните клиники цифрата е по-голяма - около 5-7 хиляди души допълнително в цялата страна.

Българските болници в момента имат възможността да покажат, че притежават международни сертификати, добър маркетинг, апаратура и специалисти и  могат да се справят с увеличен брой пациенти.

„Имаме изключително добра апаратура и подготвени лекари, така че България има готовност. Това е изгодно за болниците, тъй като клиентите не идват по здравен фонд или различни пътеки, а плащат цялата услуга в самата болница”,  обясни експертът. По думите му българските болници имат капацитет да увеличат приема на пациенти, имат необходимите специалисти и апаратура. Кешовите плащания в нашите клиники сега са едва 5-7% от общите разплащания, което показва възможност за значителен ръст, казва още експертът.

На първо място, европейските граждани търсят болниците с международно признати сертификати. Това са лечебни заведения предимно в София. Търсят се кардиологични процедури, ядрено-магнитен резонанс, очни, пластични, стоматологични процедури.

Друга тенденция на търсене е свързана с летните отпуски. Клиники изнасят дейност и по Черноморието, предимно дерматологични, пластични и стоматологични, като целта им е да предложат услуги на летуващи туристи в България, предимно на руски туристи.

Каква сума биха похарчили за лечение в България търсещите здравни услуги чужденци

Досега по данни на ofertomed.bg един германец е давал средно 12 хил. евро за лечение в Турция годишно. Същата сума би могло да остави и в България, и то като получи качествено лечение. „Но едва ли имаме капацитета да приемем всички желаещи за пластични операции, например, като се има предвид, че в Турция 500 са само специализираните клиники по пластична и козметична хирургия, така че мащабът е различен. Но със сигурност един германец може да остави у нас за здравни услуги 5-7 хиляди евро годишно и да получи добра профилактика и корекции в допълнение”, обяснява Христо Петков.

И без дотиране на медицинския туризъм у нас цените на този вид услуги остават конкурентоспособни спрямо тези в Турция и в Западна Европа – например при пластичните операции разликата е в пъти – ако увеличаване на бюста във Великобритания струва около 10 хил. паунда, то в Българя е 3-5 хил. лева, дава пример той.

Бъдещето – здравни услуги онлайн

В България вече се забелязва тенденция за покупки на здравни услуги онлайн, без чакане при личен лекар, и то за високи стойности, казва още управителят на здравния портал. Българи, които живеят в чужбина, купуват онлайн ваучери за здраве, които дават на родителите си или посещават здравни заведения, когато се прибират у нас за почивка, каза Петков.

Сред търсените процедури са ин витро процедури, зъбни импланти, пластични корекции на гърди, генетични и ДНК тестове и други. Онлайн се купуват и цели профилактични пакети, които се съчетават с почивка в България или се предоставят на родители и близки в страната.

Според експерта болниците в България трябва да работят в посока придобиване на международни сертификати и маркетинг, за да разчитат на осезаеми резултати в бъдеще.

В България две са сертифицираните болници по най-високия международен стандарт за качество. Със сигурност част от пациентите ще търсят само тези клиники, но ще има и такива, които търсят алтернатива, казва той.

„Има капацитет, има конкуренция, в Плевен има модерна роботизирана болница, в Стара Загора, в Панагюрище също имаме неизползван капацитет. Но въпросът е дали германецът ще иска да отиде в болница без международен сертификат”, отбелязва Петков.

Проблем е, че болниците у нас все още нямат развит маркетинг, така че да продават продукта си на международния пазар. Трябва да се мисли как да се привлекат пациенти от Сърбия, Македония, Гърция, за което има търсене и сега. Пътят е да се инвестира в сертификати и в маркетинг, категоричен е Христо Петков.

Освен да разчитаме в бъдеще на западноевропейските туристи, бихме могли да чакаме медицински туристи и от Близкия изток – Иран, Ирак, Либия. Това са пациенти, които традиционно са се лекували в Турция през последните години и представляват огромен поток, който би се насочил към Европа.

Конкурентни предимства за българския здравен туризъм

България е сигурна дестинация, пътуването до която е свързано с много ниски разходи. Лечението е на европейско ниво с добри специалисти. Имаме и сертифицирани болници с най-високите световни стандарти, модерни онкологични, кардиологични и неврохирургични центрове, както и добри специалисти в пластичната хирургия. Голямата конкуренция между болниците в България е предпоставка за качествени услуги на ниски цени.

Много клиники изнасят част от дейността си по Черноморието през лятото в големи хотели. Целта е да бъдат привлечени именно чуждите туристи за лечение в България. Руските туристи са желани и като туристи в медицината. И сега руските семейства, които почиват у нас, ползват стоматологични, пластични услуги. Разбира се, все повече българи припознават нашите сертифицирани болници като място за лечение, каза Петков.

Той прогнозира, че до 3-4 години България може да се превърне в изключително интересна дестинация за здравни услуги, които да са достъпни онлайн.

Бъдещето е здраве онлайн – хората да са информирани за заболяванията и да могат да запазят час в болница по интернет, плащайки онлайн, коментира той. Очакванията му са в близките десет години цялото здравеопазване да бъде онлайн, като болниците ще съветват своите пациенти до всяко място по света, защото технологиите позволяват да се действа по този начин.

В световен мащаб най-търсени дестинации за медицински туризъм са САЩ, Германия, Индия, Куба, Белгия, Полша. Почти половината от приходите от медицински туризъм в Истанбул са от чужденци по данни на Ofertomed.bg.